В понеделник Иванчо закъснява за първият час. Ядосана от поредното закъснение, учителката го пита:
– Иванчо ти пак ли се успа?
– Не, госпожо. Имах работа.
– Каква работа, бе, Иванчо? Какво прави в събота и неделя, че неможа да я свършиш?
– Ами, госпожо, ходихме си на село да вадим картофи. Натоварехме 10 касети с картофи на задната седалка и баща ми реши да ме учи да карам кола. Качих се аз, каза ми как да я запаля, да превключвам скорости, да пускам чистачки… И карам си аз и зад мене тир. По едно време светофарът светва червено. Трябва да спра, а не зная как. Питам тате и той казва – скачай на спирачката. И аз така и направих! Скочих на спирачката, колята спра и угасна даже, но по-лошото беше, че тирът се удари в нас и се обърна.
– И какво от това, Иванчо?
– Ами, как какво, госпожо? Първо от задната седалка всички картофи дойдоха на предната, при удара с тира колата ни фръкна и се обърна, картофите се разпиляха. А другата злина беше, че тирът беше пълен с кивита.
– И какво от това, Иванчо? – пита изнервена учителката.
– Ами, обадихме се на мама да й съобщим за инцидента и тя каза без картофите да не се прибираме, че те й трябвали да ги продаде и да си купела зимно палто. Е, госпожо, как се търсят 200 кг картофи в 15 тона кивита?
Виц на деня – 26 юни
