Отново вали. Днес не обичам дъжда. По принцип нямам нищо против мрачното време, но когато имаш с кого да го споделиш. Да се прибереш от работа и да се сгушиш на дивана с него, пък навън нека си вали. Сега не е така. Сега и в мен вали.
Запознахме се случайно на сватбата на общи приятели. Искрата пламна от пръв поглед. Излизахме 2 седмици и получих ключове за дома му. Този път попаднах на точния човек. Поне тогава така си мислех. Не разбирах приятелките ми, които се дразнят на разхвърляните по пода чорапи. Събирах ги с кеф. Когато си влюбен правиш всичко с удоволствие. Прибирах се преди него, за да приготвя нещо вкусно. Знаех, че обича мусаката без заливка, пържените картофи хрупкави, а кафето без захар. С часове обсъждахме лудостта на Мариус Куркински, манията по „50 нюанса сиво“ и вечната музиката на „Whitesnake“. Всичко беше перфектно. Трябваше да се сетя, че няма перфектни хора, нито отношения. Но с розовите очила кой да мисли за такива неща.
Приказката продължи 3 месеца. Един ден той заяви, че може би не го разбирам правилно и би било добре да се върнем крачка назад. Сякаш някой ми удари жесток шамар. Какво става? Всичко беше наред. Нали се обичахме. Нали преди два дни докато заспивах ме пита дали съм негова. Схванах намека и си тръгнах тихо. Плаках цяла нощ. Отидох на работа с очи като понички. Не можех да свърша нищо. В главата ми се въртеше само въпросът „Защо?“.
Спомних си всички детайли от последните месеци. Нищо не издаваше какво ще се случи. Или аз не съм го забелязвала. Да. В началото искаше да ме запознае с повечето си приятели. Напоследък обаче започна да излиза сам. Чак сега ми светва. Той въобще не е планирал да бъде с мен тогава. Събрах си мислите и внимателно разгледах всички файлове в спомените ми, които всъщност са подавали сигнали за случващото се. Бам. Той е подготвял този разговор от поне 2 седмици. Добре, ама кажете ми как първо искаш на живееш с някого на първият месец, а после искаш да се върнете крачка назад… И изведнъж започнахме да се виждаме все по-рядко. В един момент просто спряхме.
Кому са нужни всичките фалшиви сигнали, които мъжете дават за сериозна връзка. Да, жените обичаме с ушите. Но все пак не е редно да ни казвате, че ще бъдете бащи на децата ни и ще се оженим на някой плаж, само защото искаме да го чуем.
Да си играеш с влюбен човек е все едно да обещаваш на малко дете шоколадово яйце и никога да не му го носиш. Няма ли да е много по-лесно и за една и за другата страна просто да си кажете, че нещата не вървят, или сте се влюбили в друг.
Залъгването не прави услуга на никого. Напротив, то усложнява нещата и остава горчив вкус. Много е просто. Като виждаш, че нещата не се получават просто казваш директно. Без увъртане, без измислени ангажименти и без размотаване. Представете си как ще се чувствате вие, ако човекът, в когото сте влюбени си играе с вас. Влагате любов, ентусиазъм, мечтаете как ще остарявате заедно и си мислите какво да му подарите за рождения ден… И изведнъж всичко рухва. Оказва се, че сте живели известно време в лъжа.
Пак питам (въпреки че отговорът е очевиден): Кой печели от всичко това? Вие, че си губите времето с човек, който вече не ви интересува или той, който след вас остава опустошен с разбито сърце. Никой.
Тръгвам си от работа. Цял ден не спря да вали. В метрото виждам двойка. Изглежда, че са влюбени. Идва ми да им кажа, един ден някой от тях, ако спре да обича другия, просто да му каже. Но няма да го направя. Нека са щастливи и необременени. Хубаво е да си влюбен. Излъчваш силна светлина от щастие.
Трудно ми е да ги гледам. Извъртам очи и си мисля, какво ще направя като се прибера. Ще се опъна на дивана, ще придърпам шареното си одеяло и ще чета. В света на книгите всичко изглежда красиво. Не се заблуждавам, че в живота е така. Просто сега предпочитам измишльотините в книгите, отколкото реалния живот.
Благодаря ти Ромео. Ти не си игра с една влюбена жена.
Автор: Мадлен Шишманова
Източник: gnezdoto.net
