Снимка: Архив Ройтерс |
Volkswagen – пионерът на „народния автомобил“, който олицетворява манията на автомобилната индустрия към експанзията, ще премахне десетки модели с двигатели с вътрешно горене до края на десетилетието и ще продава по-малко автомобили като цяло, за да се фокусира върху производството на по-печеливши, премиум автомобили, съобщава Financial Times.
“Ключовата цел не е растеж“, казва Арно Антлиц, главен финансов директор, обръщайки напълно позицията, заета от бивши изпълнителни директори на VW.
“По-фокусирани сме върху качеството и маржовете, а не върху обема и пазарния дял“. VW, казва той, ще намали гамата си от бензинови и дизелови автомобили – която се състои от поне 100 модела сред няколко бранда – с 60% в Европа през следващите осем години.
Новата стратегия на VW е сигнал за дълбоки промени в по-широкия автомобилен сектор, който от десетилетия се опитва да увеличи печалбата, продавайки повече коли всяка година дори ако за това са нужни огромни отстъпки.
Бившият главен изпълнителен директор на VW Мартин Винтеркорн, който подаде оставка заради скандала с дизеловите емисии, си постави за цел да задмине Toyota и General Motors, за да получи титлата „номер едно по обем“ до 2018 г.
Търсейки световно господство, базираната във Волфсбург група запазва голямо присъствие в непечелившите пазари в Северна и Южна Америка, наводнявайки региона с нови модели дори когато търпи тежки загуби.
Сериозният недостиг на чипове, причинен от пандемията, обаче принуди производителите на автомобили да намалят производството миналата година на фона на растящо търсене. Това позволи на брандове като Mercedes и BMW да искат по-високи цени за моделите и да отбележат рекордни печалби през 2021 г., въпреки че продадоха много по-малко автомобили.
Подобна стратегия изстреля VW на върха на класацията по печалба в германския индекс DAX, отбелязвайки печалба преди данъците от 20 млрд. евро. Компанията даде приоритет на по-скъпи модели, произвеждани от брандовете Audi и Porsche, които формират по-голямата част от печалбата на групата.
Изпълнителните директори на трите производителя искат да подчертаят, че тази практика ще продължи дори след преодоляването на проблемите с доставките. „Бих искал наистина да подчертая, че не управлявам стратегия за обем“, заяви Оливер Ципсе, главен изпълнителен директор на BMW, миналата година.
Антлиц казва, че дори VW, която се гордееше с това, че бе най-големият производител на автомобили, преди да загуби короната от Toyota и чиито мениджъри целяха продажби от 11 млн. превозни средства годишно, вече не се опитва да се разширява просто заради размера.
„Имаме значително по-ниска база на фиксирани разходи, затова сме по-малки зависими от обема и от растежа“, казва той, посочвайки факта, че VW успя да намали фиксираните разходи от 41 млрд. евро през 2019 г. с 10% предсрочно, докато в същото време инвестира в разработване на софтуер и нови подразделения.
Дори инвестицията от 52 млрд. евро на VW в електрическите превозни средства – най-големият подобен инвестиционен пакет – няма да добави ненужен обем, казва Антлиц. „Не добавяме капацитет: трансформираме завод по завод“, допълва той, говорейки за фабриките в Цвикау и Емден, където производствените линии за двигатели с вътрешно горене се преобразуват в такива за електрически автомобили, а работниците се преквалифицират.
Той обаче признава, че изчисленията, според които електрическите автомобили скоро ще бъдат толкова печеливши за VW, колкото колите с двигатели с вътрешно горене, са под съмнение заради нарастващите разходи за суровини за батерии.
„Тези цени от 50 хил. долара на тон за никела като цяло не бяха отразени, защото очакваме, надяваме се, войната скоро да приключи и тогава цените на суровините отново ще поевтинеят поне малко“, казва Антлиц.
Той добавя, че принципът на разходите, намаляващи с времето, остава „непокътнат“ и че новите технологии за батерии ще свалят цените в дългосрочен план.