Откъде идва това правило, което родителите днес строго спазват – бебе, облечено в розово, сме сигурни, че е момиче, а в синьо – момче.
Историкът Джоу Паолети от университета на Мериленд след десетилетия проучвания установява, че до 1950 г. е било пълен хаос по отношение на цветовете на бебешките дрехи и принадлежности, пише Обекти.
Детски книжки, пощенски картички и вестникарски статии от началото на миналия век показват, че розовото през този период се свързва с момчетата не по-малко, отколкото с момичетата. В Infant’s Department от 1918 г. – търговско списание за производителите на бебешки дрехи, пише:
„Има разнообразни мнения по въпроса, но принципното правило е розово за момче и синьо за момиче. Причината е, че розовото, като по-ярък и силен цвят, е по-подходящо за момчетата. Синьото, което е по-деликатно и изтънчено, е по-хубаво за момичетата.”
Опитът да се установи това правило сред търговците и производителите се оказва неуспешен. През 1927 година сп. Time прави проучване какви цветове се предлагат в търговските вериги за момчета и за момичета. Оказва се, че няма фиксирани предпочитания. След Втората световна война съвременната норма печели надмощие, а се установява през 80-те.
Защо момчетата и момичетата изобщо трябва да се обличат в различни цветове?
Социологът Филип Коен от Мерилендския университет, смята, че това е пазарен трик. Времето му съвпада със зараждането на масовия пазар. Половите стереотипи се оказват мощен фактор, когато искаш да накараш хората да купуват определени продукти – като се започне от козметика и се стигне до пластична хирургия. Това включва и дрехите за деца.
Днес обръщаме по-голямо внимание върху пола на децата, отколкото преди 150 години, смята социологът. По онова време повечето бебета, момичета и момчета, са ги обличали в бели роклички.
