ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ
в-к „Септември” бр. 148, 1980 г.
ЗАКОНИТЕ НА ДИСЦИПЛИНАТА СА ЗА ВСИЧКИ
В края на ноември бюрото на ОС на БПС проведе редовното си заседание в СМЕК „Марица-изток”. На него бе обсъдена работата на стопанските и профсъюзните ръководства на комплекса по охраната на труда и главно по намаляване на тежкия травматизъм.
В работата на заседанието взеха участие първият секретар на ОбК на БКП в Раднево Таньо Игнатов и секретарят на ЦКПС на миньорите, металурзите, енергетиците и геолозите Веселин Джендов.
Като отбеляза полаганите грижи от ръководствата за подобряване условията на труда, трудово-правната защита и постоянното намаляване коефициента на честота на възстановените трудови злополуки, бюрото даде незадоволителна оценка за работата на стопанските и профсъюзните ръководства по намаляване на смъртните злополуки.
Ние не бяхме споделили тези въпроси на страниците на вестника, ако нямахме твърдото убеждение, че направените оценка и изводи от това заседание се отнасят за голяма част от предприятията на окръга.
Първият факт в потвърждаване на казаното е, че за изтеклия период на 1980 година в окръга са допуснати два пъти повече смъртни злополуки в сравнение с цялата 1979 година. Едновременно с това са допуснати и инвалидни злополуки.
Вторият факт е, че основната причина за допуснатите злополуки е незадоволителната трудова и технологична дисциплина, ниска техническа култура, недостатъчен контрол и взискателност от преките ръководители по опазване правилата за безопасен труд.
Следователно в основата на смъртните злополуки
СТОИ СУБЕКТИВНИЯТ ФАКТОР.
За изтеклия период на тази година най-много смъртни злополуки са допуснати в промишлеността – близо 40 на сто от общия брой и 32 на сто в транспорта. Или само в промишлеността и транспорта са допуснати над 70 на сто от злополуките в окръга. Допуснаха се смъртни злополуки в строителството, селското стопанство, горското стопанство и др.
Най-голям брой злополуки са допуснати вследствие нарушаване правилата за безопасен труд, на второ място поради нарушение на технологичната дисциплина и на трето място – неизползване на лични защитни средства.
По същество в основата на тези три групи стои дисциплината в по-широкия й смисъл.
Буди основателна тревога фактът, че най-голяма е групата на пострадалите с ниска квалификация, при това на възраст от 40 до 50 години.
Основната част от предприятията допускат по една смъртна злополука на година. Без да ги оправдаваме, тук ще посочим онези, които за изтеклия период на тази година допуснаха повече от една: рудник „Трояново-3”, рудник „Трояново-2” ТЕЦ „Марица-изток-2”, АПК „Ленин” – с. Опан. Автокомбината, Горскостопанския комбинат. Оставяме читателя, стопанските и профсъюзните ръководства и трудовите колективи от тези предприятия сами да коментират има ли сред тях тревога и загриженост от тези неблагополучия или цари с нищо неоправдано спокойствие.
Не се обръща достатъчно внимание
НА КАЧЕСТВОТО НА ОБУЧЕНИЕТО И ИНСТРУКТАЖИТЕ
по охрана на труда. Твърде формално се провеждат в някои производствени звена периодичните инструктажи.
Съществена слабост за допускане на груби нарушения, някои от които завършват фатално, а недостатъчният и несистемен контрол и взискателност за спазване на трудовата и технологичната дисциплина и правилата за безопасен труд. Търсенето на отговорност почти винаги се прилага само тогава, когато нарушението е довело до злополука. Не може иначе да се обясни изпускането на двата вагона от гара Михайлово срещу влизащ в гарата товарен влак, предизвикали катастрофа и отнели живота на двама души (а ако влакът бе пътнически?!). Бедата идва от това, че някои маневристи не подпират вагоните с нарочните приспособления, а с подръчни и ръководителите не са реагирали срещу това нарушение, с които фактически са утвърждавали порочни навици на работа. Загиналите машинист и помощник-машинист, без да имат вина и без да подозират опасността, стават жертва на това грубо нехайство на маневристите. Основателно е да се постави въпросът: къде е отговорността на ръководителите на гара Михайлово?
Ползването на личните защитни средства е
ГАРАНЦИЯ ЗА ПРЕДПАЗВАНЕ ОТ ЗЛОПОЛУКИ.
Някои работници не осъзнават това. Два случая от ТЕЦ „Марица-изток-2”.
Работник работи на височина 18 м без предпазен колан, не изпълнява нареждането на бригадира и упреците на бригадата, пада и смъртоносно се наранява.
При почистване на димоход с наслоен фин горещ прах е задължително да се работи с противопрахова маска. Работникът не ползва същата и при едно по-интензивно запрашване поема горещ прах, с които изгаря белите си дробове.
Ползването на личните защитни средства има и друга страна.
Много ръководители се примиряват и допускат работниците до определени операции без необходимите лични защитни средства, а голяма част от тях дават лош личен пример, като сами не ги ползват.
Практиката е показала, че няма дребни неща в охраната на труда. Ние ще потвърдим това със следните случаи:
Ръководството на Техникума по механизация на селското стопанство – гр. Мъглиж, допуска да се провежда производствена практика на ученици в нарушение на елементарни изисквания за контрол и порядък, вследствие на което загива седемнадесетгодишен младеж.
Без особени грижи се е отнесло и ръководството на „Благоустройствени строежи” в Казанлък, като допуска млад работник без достатъчен контрол на самостоятелна работа, който е притиснат в изкопен канал и загива.
Много нарушения се допускат
ПРИ РАБОТА С ЕЛЕКТРОСЪОРЪЖЕНИЯ.
Особено типични в това отношение са нарушенията при работа в обсега на електропроводи с високо напрежение. Не се създават трайни навици при работа в закрита апаратура и шахти, работа на височина, с транспортни ленти и други.
Ще бъдем несправедливи, ако кажем, че стопанските ръководства и профкомитетите не работят за подобряване показателите на трудовия травматизъм.
Веднага обаче ще отбележим, че работата на голяма част от тях не носи желания резултат. Защо е така? Според нас това се дължи на следното:
Въпросите на охраната на труда се гледат откъснато от цялостната стопанска дейност на предприятието. Към тези въпроси се подхожда най-често кампанийно. Основният ангажимент към охраната на труда се възлага на определените служебни лица. Трудно е още да се говори за стил и метод на ръководителя по динамичните проблеми на производствения травматизъм. Анализите, оценките, изводите и решенията в тази насока в много предприятия ще са налице, не се използват предимствата на тристепенния контрол.
Пред профсъюзните органи и организации стоят не по-малко
ОТГОВОРНИ ЗАДАЧИ В ОБЛАСТТА НА ОХРАНАТА НА ТРУДА.
Много профкомитети обаче още не могат да намерят своето място в този макар и многообразен и сложен процес. Не е достатъчна както по форма, така и по съдържание пропагандната и възпитателната работа. С много формализъм се съпътствува внедряването на почините по охрана на труда. Незадоволителна е индивидуалната работа с хората и грижите за повишаване на тяхната квалификация. Често се подценяват исканията на работниците за решаване на въпроси, свързани с безопасността и хигиената на труда. Не се води организирана и настъпателна борба за издигане ролята на взаимния другарски контрол, за укрепване авторитета и издигане отговорността на низовите ръководители.
Пътищата за преодоляване на тези затруднения трябва да бъдат насочени главно към координиране усилията на стопанските и профсъюзните ръководства за подобряване на дисциплината.
Осмата петилетка ще постави нови и по-високи изисквания. Не бива да забравяме, че тяхното реализиране по-успешно ще осъществим, ако пазим, усъвършенствуваме и развиваме най-ценния капитал на социалистическото общество – човека.
Беньо МАРИНОВ – секретар на ОС на БПС
