Защо холестеролът е „тих убиец“, какви са симптомите и как да го регулираме – на тези въпроси отговориха ендокринологът доц. Пламен Попиванов и специалистът по хранене и диететика проф. Донка Байкова в предаването „Тази сутрин“ по bTV.
Наричаме холестерола „тихият убиец“, защото не боли – разбираме, че е бил висок, след като получим инфаркт или инсулт. Българинът се интересува от здравето си само когато го боли, затова рядко знае нивата на своя холестерол, още по-рядко пази диета, а най-рядко се лекува, каза доц. Попиванов.
[ad id=“225664″]
На въпрос какво са добър и лош холестерол, проф. Донка Байкова, отговори: „Това са две фракции, сборът от които трябва да даде общия холестерол. Едната фракция – лошият, означава, че холестеролът, който е в кръвния серум, може да се транспортира към вътрешната повърхност на съдовата стена и да се натрупа. Обратно, има и такива липопротеини с висока плътност, които пренасят вече отложения върху вътрешната повърхност на съдовата стена холестерол към черния дроб, за да го обработят и разградят до крайни продукти и след това го извеждат с жлъчката към червата. Там този обработен холестерол отново може да отиде в кръвообращението, ако не се храним разумно. Ако консумираме фибри, те ще го абсорбират и изведат навън, ако приемаме само рафинирана захар или въглехидратна храна с прости захари, те със сигурност ще оставят този холестерол и той може отново да се резорбира“.
[ad id=“263680″]
Холестеролът циркулира в тялото по т. нар. рецепторен механизъм – синтезира се в черния дроб, отива в приферията, там всяка клетка си поема колкото ѝ трябва, а излишното се връща в черния дроб и се отделя през жлъчката. Проблемът е, че в някои случаи, когато човек пуши, пие, има висока кръвна захар, рецепторите и самият холестерол се променят и голямо количество холестерол не може да се движи по естествения си път. Тогава той се импрегнира в съдовата стена и се развива болест на натрупването, развиват се плаки. Те могат да се разкъсат, да тромбозират, което води до стенокардия, инфаркт, инсулт, запушване, обясни доц. Попиванов.
На въпрос какви са симптомите, той отговори: „Ако холестеролът е много висок, той се отлага освен в съдовете, по кожата, върху сухожилията – подкожно се образуват малки меки възглавнички, които стоят като брадавици. Могат да се натрупват във вътрешния ъгъл на клепачите.
85% от нивата на холестерол в кръвния серум са производство на собствения ни черен дроб, а само 15 % идват от храните, обясни проф. Байкова.
Трудно можем да потиснем синтеза на нашия личен холестерол – този, който се синтезира от черния ни дроб. А другият – който идва от храната, можем да го редуцираме, обясни тя.
Има изследвания, които показват, че синтезът на холестерол от черния дроб се потиска от пробиотиците. В червата те произвеждат късоверижни мастни киселини, които след като попаднат в черния дроб, потискат енизимите, отговорни за производството на холестерол.
[ad id=“236993″]
Затова проф. Байкова препоръчва консумацията на българско кисело мляко с живи млечнокисели бактерии. Ако не консумираме достатъчно мляко, можем да ползваме и пробиотичните хранителни добавки.
Инфаркт се получава, когато холестеролът циркулира с години. Примерно от 100 души с инфаркт в България, около 70 имат диабет или преддиабетно състояние. 12% имат наследствено увеличен холестерол. Най-застрашени от инфаркти и инсулти – до 10 000 пъти по-застрашени – са пациентите, които имат наследствено висок холестерол, обясни доц. Попиванов.
„Някъде 50% от тези хора получават инфаркт или инсулт, умират внезапно и млади. Имал съм такива пациенти на около 40 години”, посочи той.
Въпреки че имаме наследствена обремененост, може да понижим този рисков фактор чрез храните – освен пробиотиците, благоприятните при висок холестерол храни са омега-3 маслените киселини, лененото семе, морските и океанските риби.
Двигателната активност също е много важна, подчерта проф. Байкова.
