България ще продължи да се топи, докато парите за отглеждането на нашите деца, внуци и правнуци отиват за купуването на беемвета и мерцедеси на нашичките народни избраници, а българската майка юнашка си брои стотинките за утре, един коментар на поета Валери Станков.
[ad id=“225664″]
БЪЛГАРЧЕ ДА СЕ НАРИЧАМ
… и защо, питам се, като стане на 2-3 годинки, детенцето трябва непременно да бъде дадено като новоизлюпено бройлерче за социализиране в детски ясли, сетне напъхано в детска градина, да го юркат сутрин изнервените му родители хайде, ставай, няма време, закъсняваме, да го лашкат по спирки, надлези, подлези, мрачни улици, да го пъхат – спало-недоспало, в ръцете на зле платени детски учителки в триж по не детски изглеждащи детски заведения с делегиран, о, Боже, каква ужасна дума, бюджет, в които да се храни по час, да заспива на минутата след свирката на лелката, да скача пак по свирката и да бъде наказвано, ако има повече от три неоправени гънки на зле опънатата си детска постелка, като че ли най-важното в неговия бъдещ живот ще бъде точно това – да си опъва креватчето по конец, не бива ли, не може ли, не трябва ли, не е ли възможно, не е ли крайно време българските правителства да помислят малко повече за възможността (ся му казват „опция“) и за участта, дадена Божем на всяка Жена-майчица в България, да си гледа децата вкъщи, а, ако тя не може, някоя чевръста бабка от рода да спретне чорбичка, да нахрани чедото, да му рече приказчица на заспиване, да го събуди с милунка, да го прати на двора с хлапетиите от махалата – и всичката тая грижа да бъде пей сърце за майки, лели, чинайки, зълви, етърви, свекърви, баби, прабаби и гаджета до девето женско коляно с едната грижовна надница, заплата, пенсия, социална помощ – или, както щете, тъй наречете българския национален лев, даден толкова свидливо днес за отглеждането на българчето днес?
[ad id=“263680″]
