ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 23, 1990 г.
ПРОТИВ СХЕМАТА
Ще започна с това, с което сякаш е по-уместно да се завърши. Считам, че новото име на БКП трябва да бъде Българска социалистическа партия. Защо? Името на една партия трябва най-близко да съответствува на нейните същности, реални цели и задачи… Името българска социалистическа партия най-пълно съответствува на радикално обновените цели и задачи на Българската комунистическа партия.
Да останем със старото име би било нечестно и към нейните съмишленици и съюзници, и към нашите политически опоненти и противници, и към самите нас. Това ще е равнозначно на съгласие за участие в някакъв политически бал с маски, в който запазването на старото лице противоречи на дълбоката вътрешна промяна. Аз не съм съгласен на такъв политически фокус.
Съвсем не мога да разбера пък отделни комунисти, които са на мнение преименуването да станело, ама да станело след изборите?! Колкото и да се напъвам, не мога да видя мотиви за подобна позиция в никаква посока. Според мен, който гласува за нас, трябва да знае за какво ще гласува – за лява социалистическа партия, съхранила ценното от историческия си опит, но радикално обновила програмното си замосъзнание, поставяща в центъра на всичко реалния човек, хомо сапиенса, а не хомункулуса – човека-схема, живота-схема… Нещо повече, ние трябва да познаваме истинския себе си и това е въпрос не на търсене на „защитни цветове” в новата политическа реалност, а точно, недвусмислено определяне на позиция.
Затова и не мисля, че смяната на името е необходима толкова, за да се скъса с деформациите от миналото, с обремененото „наследство”. Ще рече, не го разбирам като индулгенция, като опрощаване на грешки и грехове. Според мен партията с ново име не може да отхвърля (не става дума за това каква оценка ще им даде) нито „активите”, нито „пасивите” на своя столетен път. Не това е дълбокият смисъл на промяната. Друго е основното. Обвързването на политическата дейност с умозрителни, далечни, крайни цели губи смисъл. Тази крайна условност води до „идеализация” на социалистическия идеал, на социалистическата идея, скъсва живата връзка с времето, с конкретната социална практика. Ето защо е необходима промяна на името – тя не е външна, не е смяна на табелка, не е формална, формена, а вътрешна, съдържателна. За да е безусловно ясно, че приетите в Манифеста на демократичен социализъм програмни постановки са опорни пунктове за цялостна практическа програма.
Така последната, смяната на името на БКП не е компромис, нито в теоретически, нито в политически и социален план. Сигурно за известна част от комунистите тя би представлявала компромис в психологически план. Но ако не искаме да се кривим в „клещите” на Волтеровия герой, който смята, че „човек е създаден, за да живее в конвулсиите на безпокойството или в летаргията на отегчението”, трябва този компромис да бъде приет
Далеч съм от мисълта обаче да се подменя естествената необходимост от компромис дори и с най-малката възможност за механически принуден (само принуден!) избор. Разбирам гласуването за ново име на партията не като въпрос на съзнателна дисциплина, а като въпрос на… съзнание, на критическо съждение, на движещ се разум.
Петър ДРАГИЕВ,
член на БКП от 1981 г.
Защо новото име на БКП трябва да бъде БСП?
