На всеки, който пътува през Тракия и прекосява Новозагорското поле му е интересно, когато отправи поглед и към Светиилийските възвишения. За тази малка планина, разположена във вид на верига, обикновено казват, че е посестрима на Средна гора. Най-високият връх там е Свети Илия, известен с ислямския си молитвен дом Тикята, който oт равнината долу се забелязва като черна точка.
[ad id=“225664″]
Билото на възвишенията е еднообразно, с овални върхове, набраздено с плитки суходолия, за това е лесно обитаемо. За да се изкачи човек на него, най-напред трябва да се придвижи на север, да стигне Графитово, селце с 25 жители, вече заличено на картата. А от старозагорското село Руманя е на 600 м. До него се стига като кривнете вляво от главния път след село Подслон, минете през Братя Кунчеви и сте в Руманя.
Пътуването до върха трае половин час. То е трудно, защото на места козята пътека пресича гъсти шубраци, отвесни долове и скалисти местности. Независимо от това времето, прекарано в път, минава незабелязано. Преди всичко възвишенията изненадват със своя растителен свят. Ето, нагope по пътеката, вляво и дясно в гората, те посрещат чудници, сипетлики, смокини и бадеми, върху снега аленеят цветовете на будилничето, зеленее бръшлянът.
И вече си на върха! Погледът най-напред се спира върху бялата сграда на молитвения дом, но зa нея после, защото сега окото иска да се наслади на природните хубости. На юг бяга в далечината Тракийската равнина, „пробита“ на няколко места, и големите комини на централите, съставляващи част от енергийната мощ на родината — „Марица-Изток“, Долу в кръг греят огледалата на безброй язовири, зеленеят квадратите на кооперативните поля. На север — спокойно и твърдо е обтегнала заснежения си гръб красавицата Стара планина… И села, много села! Ето ги като на длан и Ямбол, Сливен, Нова Загора, Стара Загора и Раднево. Ако времето е много ясно, навярно ще се провиди и… Бяло море. Колко е дотам… премерено от Тикята!
И ти става гордо, че всичко това е наше. Българско!
Малко история
— В миналото Тикята беше свято място за тракийци — разказа 94-годишният Илия Атанасов, най-старият човек в Графитово. — Смяташе се, че горе са погребани мощите на Свети Илия, та затова някои отиваха там, лек да дирят. Най-напред на Сухин ден, а сетне на Илинден, ставаше голям сбор. По 10 музики се събираха, от всяко село по една. Болните със светена вода квасеха нозете и очите си и чакаха чудото да стане, а по-богатите харизваха нещо на Тикята. По същото време долу, в м. „Гюреша“, се събираха хората да гледат борбите на най-големите пехливани от страната.
Но друга е истината за връх Свети Илия
Според историците молитвеният дом Тикята, облицован отвън с палеозойски мрамор, е строен през времето на Челеби Султан Мохамед (1413-1421 г.). Централната сграда, запазена до наши дни (със седемъглова форма и интересна архитектура) е висока 5,3 метра. През XVII в. молитвеният дом е посетен от известния турски пътешественик Евлия Челеби. Според Челеби по онова време Тикята епредставлявала център на турска административна единица, управлявана от дервиши. Владенията обхващали земите на много села в днешно Новозагорско и 7 воденици, разположени край Тунджа.
Когато починал Кадемли Баба Султан, известен като добър турски пълководец в този край, Челеби Султан Мохамед
наредил неговите мощи да се поставят в специална гробница в средата на кубето на молитвения дом. Така Тикята се превръща в свято място и за турци. и българи (и за българи, защото поверието твърди, че тук е гробът на Свети Илия). А освен централната сграда на върха е имало и други административни и стопански постройки, като одаи за пренощуване на богомолците, фурна, кухни и т. н…
Тикята надживява вековете и днес е един от охраняваните паметници на културата в окръга. Заради него и заобикалящата го природа тук през всички сезони на годината идват през почивните дни много трудещи се от Нова Загора и селата от южния район. Най-голям е обаче потокът от хора през пролетта, когато цъфнат люлякът, бадемите и дивите череши и всичко наоколо замирише на зрели ягоди…
Човекът, прекарал няколко часа сред този незабравим пейзаж, тръгвайки си, отнася в себе си и малко тъга. Тъгата се поражда единствено от следите, които са оставили и продължават да оставят сред себе си… „иманярите“. Да, и тук човекът се изявява и като иманяр. Той с кирка в ръка кърти стените с палеозойски мрамор, руши гробницата и дебелите стени на укрепленията и нанася непоправими рани на този исторически културен паметник.
[ad id=“263680″]
С чудесната си природа Светиилийските възвишения са предпочитано място за почивка през всички сезони на годината. И е всеобща грижа тяхното използване!
Митьо Цанев
в-к „Сливенско дело” – 29 януари 1983 година
Снимките са правени през 2013 година, когато споменът от социалистическите събори отдавна е отминал. Сега там вилнеят псевдо вярващи и резултатът е налице…
