Жалки напъни

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 4, 1990 г.
ЖАЛКИ НАПЪНИ

[ad id=“225664″]
Вездесъщият Атанас Атанасов – главен директор на ДФ „ДЗУ”, едно от галените деца на Първия човек, създаде през 1987-1988 година предприятие за производство на стоки за бита – ПСН „Верея”. За негов директор назначава Тенчо Георгиев – комунист, лежал в затвора за разхищение на държавни средства в големи размери като директор на заводите в Николаево. Същият е получил голяма присъда, но е освободен след личната намеса на един от Първите хора. Тенчо Георгиев отново се развихря (нали софрата е народна?) и започва да пътува из Европа с цел закупуване на модели, които после се мъчи да „внедри” в България. Първият му удар е копиране на къмпингова лампа – произведена в Хонг Конг. Произведена е след едногодишно харчене на огромни средства за матрици, с единствен дефект – не може да свети! Отново пътуване, закупуване на други модели, контракти със съмнителни фирми, които го развеждат из кабаретата на Париж и Мюнхен. И според приказката за зелника МИП му отпускат с предимство цели 725 000 долара.

[ad id=“263680″]

Какви шприцове и машини е закупил нашият Тенчо, не знам, но знам, че за месец декември и януари е произвел продукция за 36 979 лв, в български левове. Нашата еднолична фирма с десет души произвежда кожена галантерия за същата сума, но за един месец. Никакви ревизии, държавни контроли и други инстанции не са в състояние да разклатят дуета Атанасов – Георгиев, въпреки че прекият телефон с Първият човек вече е хванал паяжина. Надявам се това да стане непосредствено след 17 юни 1990 година.
Иван Ганев МАРИНОВ с. Ново село