Поколения старозагорци свързват централната част на бул. „Методий Кусев“ в отсечката между главната улица и „Гурко“ с кафенетата и неизменния от десетилетия хотел „Верея“. Но какво е имало там преди него?
[ad id=“225664″]
От западната страна на булеварда е била Меката на шапкарството в Стара Загора. На тези 100-ина метра е имало няколко ателиета на изявени майстори, едно от които на мадам Шони, която съгражданите наричали „Американката“, заради пътуването ѝ до този континент. Отпред е бил магазинът, а отзад – работилницата, където са „свещенодействали“ нейните няколко помощнички.
[ad id=“263680″]
Украсен с много фантазия бил салонът – елегантен гирлянд от малки копринени знаменца, миниатюрни символи на съставните щати на САЩ, чудесен лампион и невероятно аранжирана витрина. А за самата г-жа Шони сред възрастните старозагорци още се разказват легенди. Изглеждала потресаващо, особено за мъжете, а жените я копирали без да си признават. Боядисвала косите си в махагоново, с вечно подредена фризура, на главата задължително с шапка, естествено, коя от коя по-екстравагантна и впечатляваща. Твърдяло се, че никой никога не е виждал моделиерката да изглежда небрежно.
[ad id=“237001″]
Шапките никога не са излиза от мода, но времената вече са други, много неща в бита и нравите на хората са променени. Ала в онези години жените, а и мъжете са отдавали огромно значение на този аксесоар, като допълнение и завършващ ефект към целия си външен вид. В стремежа си гражданите да взаимстват от модата на цивилизованите страни, както и желанието им да се отличават от селяните, ги карал да експериментират с всякакви шапки: с воалетки, направени от всякакви материи и цветове, със и без периферия, класически френски барети, капели на точици, на дупчици, ажурни, а за мъжете задължителния филц.
