Заседанието на Народното събрание тази сряда трябваше да започне с гласуване на предложеното от партията на Слави Трифонов правителство. Това обаче няма да се случи, защото ден по-рано лидерът на „Има такъв народ“ съобщи, че изобщо няма да предлагат за гласуване своя проект за кабинет.
Така, само в продължение на четири месеца и половина, партията на Трифонов излъчи трима кандидати за премиери, от които двама дори получиха мандат за съставяне на правителство от президента. Четвърто име пък съобщи на другите партии, от които търсеше подкрепа.
Въпреки това изобилие, в крайна сметка „Има такъв народ“ (65 от 240 депутати) не успя да състави правителство, обвини за това други политически сили и посочи пътя към нови избори. Ако се стигне дотам, това ще бъдат третите парламентарни избори в рамките на 2021 г.
По-известно е как се стигна дотук, макар че все още има някои въпросителни. Далеч повече неизвестни обаче има в бъдещето. Какво следва сега? Ще има ли правителство? Кога ще са следващите избори? Може ли да има едновременно и парламентарни, и президентски? В следващите редове обясняваме какво предстои.
Защо парламентът няма да гласува
Слави Трифонов каза във вторник, че изобщо няма да предлагат за гласуване проекта за правителство. По-късно стана известно, че излъченият като кандидат за министър-председател Пламен Николов е подал декларация, с която оттегля съгласието си да бъде избран на поста – „по лични причини“. Председателката на парламента Ива Митева, също от „Има такъв народ“, каза, че в такъв случай изобщо няма да включва в дневния ред точка за гласуване на правителство.
Юристи повдигнаха въпроса дали е възможно това в конституцията, според която мандатът се брои за изпълнен, когато бъде върнат на президента заедно със структура и състав на правителство. Пламен Николов направи това още в петък, а държавният глава Румен Радев издаде указ, с който процедурата отиде в парламента.
Споровете вероятно ще продължат и в пленарната зала, но в крайна сметка никой не може да бъде избран насила на някакъв пост, пък бил той и премиерския. Така Пламен Николов е свободен отново да се върне към продажбата на плувни аксесоари.
Защо никой не подкрепи Трифонов
Слави Трифонов обвини за оттеглянето на собствения му кандидат други две политически сили – „Демократична България“ (ДБ) и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (ИБГНИ), които отказаха да подкрепят предложеното правителство.
Във вторник съпредседателят на ДБ Христо Иванов нарече предложенията „най-слабият състав, който някога е излъчван“. Мая Манолова от ИБГНИ каза, че не са получили гаранции, че този кабинет няма да е „параван на сянката на ГЕРБ и ДПС“. И двете формации настояваха за писмено споразумение, което да определи приоритетите и парламентарната подкрепа за правителството на ИТН.
Партията на Трифонов отказа да подпише споразумение и открито подкрепяше идеята за т.нар. плаващи мнозинства по различни теми. ДБ и ИБГНИ ги обвиниха в надменност, недиалогичност и опит за натиск. ИТН ги нарече предатели.
Най-близо до подкрепа беше БСП. В последния момент партията обвърза позицията си с тази на ДБ и ИБГНИ, поиска и оттеглянето на номинацията за вътрешен министър на Петър Илиев, който скандализира много хора със свое интервю в понеделник.
Така 65-те депутати на Слави Трифонов останаха единствените, които подкрепят своето правителство.
Какво става след това
Въпреки, че президентът вече издаде Указ № 204, с който предложи на парламента да избере Николов за премиер, мандатът на практика няма как да бъде изпълнен след неговото оттегляне. Процедурата след това е известна – Радев връчва мандат за съставяне на правителство на кандидат на втората политическа сила, която е ГЕРБ (63 депутати).
Лидерът на партията и бивш премиер Бойко Борисов няколко пъти вече каза, че те няма да правят опит за съставяне на правителство в това Народно събрание и ще бъдат опозиция. Ако тази позиция остане непроменена, ГЕРБ ще върне мандата. Остава да видим дали и този път ще изпратят бившия външен министър Даниел Митов да получи и да върне мандата, както стана след изборите през април, или ще е някой друг.
Президентът има право да избере на кого да връчи третия мандат. Вариантите са четири – БСП, ДБ, ДПС или ИБГНИ.
Така стигаме до третия мандат. Президентът има право да избере на коя парламентарна група да го връчи. Вариантите са четири – БСП (36 депутати), „Демократична България“ (34), ДПС (29) или „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ (13).
Социалистите поискаха мандата и казаха, че ще предложат парламентът да избере назначеното от президента служебно правителство за редовно. Тази идея беше споделяна и от представители на „Изправи се.БГ! Ние идваме!“. Такава процедура няма в конституцията и други политици вече я нарекоха екзотична.
„Демократична България“ призова ИТН, ИБГНИ и БСП да заровят томахавките и да се опитат да съставят правителство с третия мандат, което да има хоризонт „от 6 до 8 месеца“. Няколко часа по-късно Слави Трифонов каза, че няма да подкрепят такъв формат. Така шансовете за успешен трети мандат рязко намаляха.
Разбира се, винаги е възможно някаква комбинация от партии да постигнат мнозинство и правителство да бъде избрано. Нито една от партиите обаче не е обещавала подобни партньорства на своите избиратели и ако някаква екзотична комбинация все пак се появи, то тя ще изненада неприятно мнозина.
Кога ще са изборите
Когато и трите мандата се върнат неизпълнени при президента, той няма много избор – конституцията казва, че трябва да разпусне парламента и да насрочи нови избори. Трябва да назначи и служебно правителство, но такова и без това вече е назначено и управлява България.
Ако ГЕРБ върнат втория мандат, а третият мандат също бъде неуспешен, това се очаква да отнеме около две седмици. Т.е. преди края на август Румен Радев ще може да разпусне Народното събрание. Това означава, че следващите парламентарни избори могат да се проведат най-рано в края на октомври.
Може ли да има избори 2 в 1
Горе-долу по същото време обаче България очаква да има и избори за президент. Първият тур на президентските избори през 2016 г. беше на 6 ноември. Логично е следващите избори да се проведат приблизително на същата дата.
Законите не забраняват да имаме парламентарни и президентски избори през една или две седмици, но това означава двойни усилия – както финансови, така и логистични за партиите и инициативните комитети.
Какви точно ще са изборите, обаче, ще зависи от някаква договорка между президента и парламента.
Провеждането на парламентарни и президентски избори на една дата също е възможно, макар и никога досега да не се е случвало. Какви точно ще са изборите, обаче, ще зависи от някаква договорка между президента и парламента. Конституцията казва, че президентът насрочва изборите за Народно събрание, а Народното събрание насрочва изборите за президент.
Във вторник Трифонов каза още, че партията му подкрепя Румен Радев за втори мандан. Не е известно да е имало преговори да това и дали самият Радев е търсил такава подкрепа.
Основният закон казва също, че държавният глава не може да разпуска парламента в последните три месеца от мандата си. Румен Радев обаче, както и неговите предшественици, се закле на 22 януари 2017 г. и мандатът му тече от тази дата. Т.е. президентът не може да разпуска парламента след 22 октомври. Дотогава обаче може.
И все пак – как стигнахме дотук
Стигнахме след два парламентарни избора през 2021 г. На 4 април се проведоха редовните избори след пълен 4-годишен мандат на управление на ГЕРБ с т.нар. патриоти. Правителството им устоя на вълната от протести, започнали на 9 юли 2020 г. Те започнаха след нахлуването на прокурори в сградата на президентството и след опита на Христо Иванов от ДБ да достигне до плажа в Росенец, охраняван от държавни гардове само за почетния председател на ДПС Ахмед Доган.
Протестиращите искаха оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев, обвинявайки ги в корупция, защита на сенчести интереси и злоупотреба с власт. По време на протестите се появи коалицията около Мая Манолова, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян „Изправи се.БГ! Ние идваме!“, а събитията помогнаха на „Демократична България“ да се утвърди.
Партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“ подкрепяше протестите, макар и без да участва видимо в тях. Това даде повод трите формации често да бъдат определяни общо като „партии на протеста“.
На 4 април ГЕРБ отново бяха първи със 75 депутати, но изолацията им в парламента направи невъзможно избирането на тяхно правителство. ИТН номинираха за премиер бившата световна шампионка по шахмат Антоанета Стефанова и върнаха мандата. БСП направи същото и на 12 май президентът Радев разпусна парламента, назначи служебно правителство и насрочи нови избори за 11 юли.
Разкритията на служебните министри за начина, по който управлението на ГЕРБ е харчело държавните пари, ускори тенденцията за спад на подкрепата към Бойко Борисов. На 11 юли Слави Трифонов го изпревари и спечели 65 депутати. Съотношението на силите в Народното събрание, обаче, остана почти без промяна.
Трите т.нар. партии на протеста нямаха мнозинство от 121 гласа. В първия ден след изборите Слави Трифонов обяви състава на самостоятелно правителство на „Има такъв народ“, начело с Николай Василев. Четири дни по-късно го оттегли заради критиките към него.
Последваха срещи на ИТН с другите три партии, но без конкретни резултати. Лидерът на ИТН Слави Трифонов не участва в тях, въпреки настояването на другите партии да говорят и с него. Буксуването на преговорите накара президента Радев да обяви, че ще връчи мандата на 30 юли. В същия ден ИТН представиха на другите партии кандидатурата на Петър Илиев за премиер. След негативните реакции и от политиците, и в медиите, няколко часа по-късно ИТН представи на президента Пламен Николов като кандидат за премиер. По-късно Слави Трифонов и хората му обвиниха медиите в разпространяване на фалшиви новини.
„Демократична България“ и „Изправи се.БГ! Ние идваме!“ поискаха да научат и номинациите за министри и получиха кратки презентации. „Има такъв народ“ пък твърдеше, че има постигнато съгласие за приоритети. По-късно и ДБ, и ИБГНИ отрекоха това.
Така се стигна до 6 август, когато ИТН върна мандата, без да има осигурена парламентарна подкрепа. В следващите дни дойде отказът на останалите партии да подкрепят предложението им и това не изненада никого. Във вторник Слави Трифонов ги нарече предатели и посочи пътя към поредните парламентарни избори.
