Мандатността е създадена в демократичните и правови държави като средство за превенция срещу корупцията, срещу непотизма, срещу установяване на трайни нехигиенични връзки между ръководителите на съдебната система с представители на другите власти и с неформални „авторитети“. Мандатността е оздравителна, превантивна и дисциплинираща мярка, целяща „проветряване“ чрез вкарване на нови хора в капсулирана и податлива на корупция система.
От тази перспектива решението на ВКС наподобява практиките в някои средноазиатски сатрапски султанати, в които нашият главен прокурор често пребивава. Тя затвърждава съдебната номенклатура за сметка на обществения интерес от независимост, прозрачност и отчетност на системата. Всичко, което демократичните общества препоръчват като контрапродукт на корупцията – отвореност към хората, прозрачност и мандатност – се игнорира в името на мафиотизираните триади около главния прокурор. Очевидна е целта да се бетонира статуквото и да се ротират динозаврите на различни ръководни постове в съдебната йерархия. Главният прокурор например ще стане председател на някое от върховните съдилища, Георги Колев може да заеме неговото място и така до безкрай в някаква изродена и вредна за гражданското общество и за държавността въртележка.
[ad id=“225664″]
Затова трябва да има сериозна гражданска съпротива срещу такива безобразия. Това гласуване показа, че надеждите и очакванията към новия ВСС трябва да бъдат погребани.
