ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Стара Загора” брой 42, 1991 г.
Акценти
ДОСТОЙНО МЯСТО
Сред всичко онова, което ни заобикаля напоследък, учителската стачка не успя да се превърне в събитие номер едно. Дали защото стачките вече не правят такова впечатление, каквото правеха преди година, дали защото тук няма политически страсти, или защото учителите се разочароваха от самите себе си – това е друг въпрос. Стачката зарадва само учениците; стачкуващите останаха неразбрани и обвиниха за това средствата за масова информация. Какво искат учителите? В ЕСПУ „Г.Райчев“ (едно от последните пет училища, които по данни на стачния комитет продължиха ефективната стачка и в края на миналата седмица) стачкуващите разпространиха обръщение. Те сочат, че стачката е „последната възможност да се възвърне уважението към учителите“ и смятат, че за това е нужно: „приемане на закон за образованието, оптимално финансиране, нормална материална база, нови програми, учебници и помагала, социално осигуряване, динамична система за квалификация на учителите, дейно участие на обществеността, свобода на творческата изява, достъпни цени в ученическите столове, достойно място за учителя в обществото“. Десет искания, които са напълно разбираеми, но не се разбира към кого са адресирани. Към Великото народно събрание? Към Министерството на просветата? Към общинските съвети? А може би към самите учители? Струва ми се, че стачката няма да реши нито един от поставените от учителите проблеми, освен ако не доведе до увеличение на заплатите им. Не защото проблемите не са важни, нито защото ние, гражданите, не съчувствуваме на стачкуващите. А защото адресът на исканията е неточен. Най-напред човек трябва да иска от самия себе си. Преди да се промени системата, учителят трябва да е готов за промяната. Преди да се променят програмите, учителят трябва да е започнал да учи децата по нов начин. Законът за образованието може да регламентира нещата или да ги наложи. От двата начина по-добър е първият, защото законът ще вмести в своите алинеи не нови правила, а новите, но вече родени в живота и изискани от него, форми на промяната. С други думи – не зная кой би могъл да дойде и да каже на учителите: „Ето, вземете си мястото, което ви се полага в обществото.“ Пък и не знам дали българският учител ще приеме подобен жест, както и не знам кой би трябвало да определи кое е полагащото се (от какво се полага?) място на учителите. А иначе последствията от стачката може би ще бъдат сериозни за всички, но най-вече за учениците. И от тази гледна точка възниква въпросът – за какво е готов учителят? Да иска или да прави само новото. Но се съмнявам, че в този случай съм познал.
Лъчезар ЛАЗАРОВ
Акценти ДОСТОЙНО МЯСТО
