В началото на двадесетте си години имах връзка с мъж 25 години по-възрастен от мен. Това, което ни свързваше, беше обич. Топла, уютна обич. Почина след дълго боледуване от рак. Дойдох си за погребението.
Погребан е в гроба на баба си, макар че неговото изрично желание беше да бъде погребан в други гробища. После се прибирах два пъти във връзка с негови дела. Разбрах, че никой не посещава гроба му. Фенерът от погребалната агенция дори не беше разопакован от хартиите. Преди седем години, когато си бях в България, питах дали мога да поставя паметник. Казаха ми, че след като не съм роднина, а той има живи такива – майка, брат, син, трябва да изчaкам да минат поне пет години, за да имам правото аз да направя паметник. Предупредиха ме обаче, че ако гробът е закупен за вечни времена и роднините пожелаят да погребат някой друг след изтичането на санитарния срок, могат да разрушат паметника и ако сложат нов, дори да не споменат преждепочившия в новия.
В годините, в които не съм се прибирала в България, само татко е ходил на гроба. Но в последните три години никой не го е посещавал. През лятото отидох и видях, че самият гроб е превърнат в пътека между двата подновени гроба. Споменът за него съществува само в регистъра на общината.
Тази година попитах в една погребална агенция дали могат да ми проверят информацията за гробното място. Казаха ми, че мястото е закупено за вечни времена на името на баба му. Казаха също, че когато дълго време гроб не се поддържа, дори когато е закупен за вечни времена, се отчуждава. Аз не мисля, че биха могли да го отчуждят, защото в момента гробът е пътека между други два гроба. Смятам, че трябва да сложа паметник.
Редно ли е, от гледна точка на незримото, да го сторя? Да впиша ли и името на починалата баба, чиито кости гробарите нахвърляха върху капака на ковчега?
Много често го сънувах. Той беше заклет пушач. Сънувах го с цигари, но незапалени. Веднъж, аз още пушех тогава, дори ми каза: „Да, да, хубаво ти е на теб, защото можеш да си запалиш цигарата, нали?“ Попитах секретарката му, която се беше погрижила за неговото погребение, дали са му сложили запалка и тя се сети, че са забравили.
Била му купила кутия цигари и лично я сложила в левия джоб на сакото му – той там си ги държеше, проверила, че очилата му за четене били във вътрешния джоб, но изобщо не се сетила за запалка. Татко „изпрати“ запалка по добър човек, който обичал да помага на другите. Сложил е в ковчега с позволението и знанието на близките. Оттогава го сънувам с димяща цигара.
Алена отговаря:
Ще започна с факта, че ти не си имала брак с този мъж и въпреки споделената ви обич и грижите за него той е имал други роднини, кръвно свързани с него. Този факт не може да бъде пренебрегнат и заличен въпреки тяхното безхаберие. Сигурна съм, че страдаш още за поведението на сина му, за липсата на грижа, за алчността му, за злобата от страна на снахата, но твоето страдание вреди на теб самата, на никой друг, и не помага нито на починалия, нито на теб. Всичко, което искаш да направиш, включително ти да поставиш паметник на гроба му, противоречи на законите на кармата и незримия свят.
Първо – ти нямаш право да се намесваш в тези отдавна умрели отношения между него и роднините му, защото не си част от семейството.
Второ, след като нямате кръвна връзка, нито брак, въпреки съществувалите помежду ви отношения нямаш право да слагаш паметник на гроба на този мъж заради спомените и емоционалната връзка помежду ви.
Трето – безхаберието на неговите роднини не е причина ти да изземаш техните задължения и да създаваш от нещо съсипано нещо ново. То ще стане причина да съсипят твоя живот, когато разберат, че ти си възстановила гробното място и си сложила паметник.
Четвърто – след като той от незримия свят е позволил това да се случи и не е дал знак на кръвните си роднини как могат и как не е редно да постъпват, приеми, че е съгласен с това подреждане на реалностите, които са му безразлични. Иначе щеше да ги уплаши и дори против волята си щяха да изпълнят внушеното им насън.
Пето – след като гробът не съществува, а е превърнат в пътека между два други гроба, приеми, че това е желанието на твоя приятел. Страдал е през живота си и за съпругата си, и за сина си, който го е предал, и за невъзможността да повери на наследника си своя бизнес, а най-много е страдал заради сетния си миг, когато е бил съвсем сам.
И докато ти го сънуваш защото отказваш да го „пуснеш“ да си отиде след толкова години, но той
не присъства реално в живота ти, за него другият живот и всичките му роднини не съществуват. Не му е нужен паметник, не му е нужно гробно място, нито посетители, дори и в твое лице.
Грешка е било посещението на баща ти, грешка е също поставянето в ковчега му на цигари и очила, а и сте изпратили допълнително запалка.
Когато някой си отива от този свят, не бива да му се подават в незримия свят предмети, свързващи го със страданията в живота, който е напуснал. А и каквито и предмети или вещи да се поставят, те не са нужни никому в отвъдното.
Забрави намеренията си за възстановяване на гроба, ще си навредиш. Посещенията ти на гробното място му вредят, защото той, ако те усети като присъствие, се връща тук, към страданията в отминалия си живот, вместо да се подготви за новото си прераждане.
За паметник те съветвам да не мислиш. Вдигнеш ли паметник, не само ще сътвориш вреди и на него, и на себе си, а и ще разбуниш омразата в душите на вече починалите му и на живите му кръвни роднини. Съветвам те да го пуснеш да върви по пътя на своето пречистване към следващия живот. Позволи му да се върне при теб в близкото бъдеще. Освободи се от една несбъдната мечта, свързана с този човек, и продължи по своя път.
