Според 81% от анкетираните трябва да има силен контрол върху изразходването на средствата и качеството на лечението
Само 6% са съгласни лично да внасят повече средства от сегашната си здравна осигуровка, но в същото време голяма част от хората доплащат много повече пари. Това каза Боряна Димитрова от агенция „Алфа рисърч“, която представи проучване, направено по поръчка на Министерството на здравеопазването с цел надграждане на анализите за случващото се в здравната система. Проучването е извършено в периода 23 юли – 3 август 2018 г., сред 1017 души.
[ad id=“225664″]
Данните бяха представени по време на дискусия, посветена на бъдещото здравеопазване, на която министърът на здравеопазването Кирил Ананиев ще представи нови варианти за осигурителен модел, съобщава Епицентър.бг.
С над 2 млрд. лева годишно българите дофинансират здравната система. Парадокс е, че има огромни преки пащания, но едва 35% от запитаните знаят върху какъв доход се осигуряват, като само 21% знаят точно колко средства внасят за здравна осигуровка. Само 7% твърдят, че са проверили здравното си досие. Липсва икономическа заинтересованост у хората да проследяват какви средства отделят, а в редица случаи се чувстват зависими от лекарите и не проявяват интерес от такъв контрол, показва още проучването.
Над 40% от участниците в проучването настояват за високоспециализирано лечение, повече инвестиции в апаратура и обновяване на болниците. Всеки трети иска да има достъп до съвременните лекарства, както и да се проследява ефектът от лечението.
[ad id=“263680″]
Над 51% от запитаните смятат, че е възможен нов модел, който да е от полза за лекарите и пациентите. Кредитът на доверие е крехък оптимизъм и той трябва да бъде използван, каза Димитрова. Според 81% от анкетираните трябва да има силен контрол върху изразходването на средствата и качеството на лечението. От запитаните 39% твърдят, че трябва да има допълнителни фондове, а не само НЗОК. Хората нямат склонност да доплащат повече за здравна осигуровка, ако не се премахне доплащането.
Промяната в действащия модел е наложителна, каза министърът на здравеопазването Кирил Ананиев. Той подчерта, че предложенията, които ще направи не са крайни и поясни, че дискусията ще продължи колкото е необходимо. По думите му, когато приключат дебатите и се постигне висока степен на съгласие, тогава ще се тръгне по пътя на законодателните промени.
Основните принципи, залегнали в предлаганите промени, са нов тип контрол, конкуренция между финансиращите органи – НЗОК и здравните застрахователи, премахване на негрегламентираните плащания и модернизация на здравеопазването, подчерта Ананиев.
Вицепремиерът Валери Симеонов припомни, че в коалиционната програма са заложени промяна в модела, реформа в здравеопазването и демонополизация на НЗОК с цел подобряване на качеството на здравеопазването, да се прецизира и засили контролът върху изразходваните средства и да се повиши удовлетвореността на пациентите.
[ad id=“236993″]
Вицепремиерът Томислав Дончев призова всички да използват времето за говорене по най-добрия начин, като особено внимание трябва да има към ползвателите на системата. Рядко имаме такъв колективен консенсус, че нещо не е наред, допълни той. „Говорим, че ресурсите не достигат, а имаме очевидни белези, че се пилее ресурс. Говори се за труден достъп, а в същото време има свръххоспитализация. Постоянно се говори за профилактика, а почти нищо не се случва. Иска ми се да мислим поне за 20 години напред“, изрази надежда Дончев.
На дискусията присъстват депутати, представители на президентството, на съсловните организации, на пациентски организации, на НЗОК, на застрахователни дружества, синдикати, на Световната банка, на Световната здравна организация и др.
