На 30 ноември православната църква почита паметта на Свети Андрей Първозвани, а в българския народен календар празникът е известен като Андреевден.
[ad id=“225664″]
Той е свързан с последователността на сезоните и бележи началото на зимата.
Св. апостол Андрей бил повикан пръв от апостолите да последва Исус, откъдето идва и неговото име Първозвани. Когато учителят му, Йоан Кръстител, посочва Божия син при река Йордан с думите „ето го агнеца Божий“, той тръгнал след него, като не забравил да повика и брат си Петър.
След разпятието на Спасителя, Андрей започнал да разпространява и проповядва християнството на север, пресичайки Гърция, Мала Азия, българските брегове на Черно море и стигайки чак до страната на скитите. Това е и причината той да бъде смятан за покровител на Румъния и Русия, която го приела за основател на православната си църква. Андрей ръкополага Стахий, един от учениците на Христос, за пръв епископ на църквата във Византион, основана отново от него.
[ad id=“263680″]
Свети Андрей бил разпънат на кръст, под формата на буквата Х, в гръцкия град Патра. По-късно иконографите наричат кръста „Андреев“. Мощите му били поставени в църквата „Св. Апостоли“, но през ХІІІ век кръстоносците ги пренесли италианския град Амалфи, където почиват и до днес.
Народното предание гласи, че Свети Андрей живеел като отшелник в планината, обработвайки малка нива, която го дарявала с необходимата храна. Един ден, обаче, мечка изяла единствения вол, с помощта на който той обработвал земята. Тогава той се разгневил, впрегнал звяра в ралото и го подчинил на своята воля. Това е причината светецът да се почита като покровител на мечките, а в някои краища на България Андреевден да се нарича Мечкинден.
Според народните вярвания, от Андреевден денят започва да нараства с едно зрънце ежедневно, поради което в навечерието на празника се варят различни зърна – царевица, жито, боб, леща, булгур, грах или други култури от нивата. Рано сутринта най-възрастната жена в семейството измивала очите си и хвърляла десет от сварените царевични зърна в комина с думите „На ти мечко сварен кукуруз, да не ядеш суровия“, след което всеки член от семейството хвърля по малко от варивата в комина, за да бъдат посевите добри и „високи“, а останалото количество се изяжда не само от домочадието, но и от домашните животни, за да бъдат плодовити. Жените раздават от същите варива из махалата, за да бъде годината щедра и плодородна.
Зърнените култури са символ на плодородието, поради което основно те присъстват на трапезата. Освен тях, стопанката на къщата замесва пита и тъй като празникът е по време на Коледните пости, всички ястия на трапезата са постни.
Освен с пожеланията за плодородие, традициите и обичаите на Андреевден са свързани и с умилостивяване на мечката, за която нашите деди са вярвали, че им носи здраве. Тя била на висока почит сред тях, тъй като врагувала с вълците, нападащи хората и стадата.
На Андреевден имен ден празнуват: Андрей, Андрея, Андреа, Андриан, Андриана, Първан, Първанка, Пръвка, Храбрин, Храбър, Силен, Силка, Дешо и Дешка.
