„Хората винаги говорят лошо за тези, на които завиждат.”
„Яжте по-малко. Врата на рая е тясна.”
„Стойността на религиите се определя най-добре от качествата на нейните последователи.”
„Велико е, когато заради добрата си съпруга, бързате да се приберете вкъщи.”
„Красотата не е престъпление.”
„Може би най-трудното изпитание за нашата душевност е да гледаме успеха на другите.”
„На щастието не трябва да се гледа като на самоцел , то идва, когато забравиш за себе си.”
„Тревогата никога не отнема скръбта от утрешния ден, само я подсилва още от днес.“
„Това е животът… да започнеш от начало, когато всичко е изгубено.“
[ad id=“225664″]
„Религиите са много, разумът е един – всички сме братя.“
„С някои изкушения не можем да се борим. Човек просто трябва да затвори очи и да избяга.“
„Адът е състояние, при което човек престава да се надява.“
„Нищо не е по-ограничаващо от затворен кръг познанства, в които всички теми на разговор са изчерпани, а взаимоотношенията се базират на рутина.“
„Най-достойното постижение е победата на човек над самия себе си. Този, който е постигнал това, не познава загубата.“
„Животът не е прав и лесен за преминаване коридор, по който вървим. Той е лабиринт от проходи, през които трябва да си проправяме път, изгубени и объркани, а от време на време попадаме и в задънена улица. Но ако имаме вяра, все някоя врата ще се отвори пред нас. Може да не е тази, за която сме си мислили, но в крайна сметка ще е за добро.“
[ad id=“236999″]
–
„Правеше всичко, за да й угоди, но нейните изисквания нямаха край. Поведението й, независимо дали беше мнителност или игривост, изглежда, винаги имаше една и съща цел — да изстиска от него колкото може повече, като даде в замяна колкото може по-малко…”
…
„Когато завърших, бях по-скоро заплаха за обществото, отколкото каквото и да било! Всичко на всичко знаех имената на някои болести и лекарствата, които би трябвало да давам за тях. Не можех да затворя един акушерски форцепс. Всичко, което знам съм научил след това. Но колко лекари научават неща повече от обикновените правила, които практиката им налага? Нямат време тези нещастници непрекъснато да тичат. Ето къде е гнила нашата организация… Нужно е голямо усилие за да се изведе науката на челно място в нашата работа…“
…
„Не се питаше дали е красива. Стигаше му, че е пред очите му, жива и здрава. В такива моменти сърцето му неволно замираше в сладостен, непознат досега трепет..“
Из „Цитаделата“
АРЧИБАЛД КРОНИН – шотландски писател, роден на 19 юли 1896 г. Завършва медицина и дълги години е практикуващ лекар. Първият му роман е „Замъкът на шапкаря”, публикуван през 1931 г. Шест години по-късно излиза и най-известният му роман – „Цитаделата”.
Голяма част от творчеството му е филмирано. Кронин е със статут на един от най-обичани автори, пишещи на английски. Умира на 6 януари 1981 г.
Източник: skif.bg
