Съпредседателят на „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) Асен Василев поиска от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов да се задейства за приемането на няколко закона, нужни за получаването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ).
Новината идва в края на живота на 50-ото Народно събрание, което не успя да излъчи редовно правителство. В резултат беше назначен втори служебен кабинет с премиер Димитър Главчев, а на 27 октомври ще се проведат поредните предсрочни парламентарни избори.
Сега Василев призова в последните дни на този парламент да се приемат:
- Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения;
- Закон за личния фалит;
- Правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК).
„Крайно време е Бойко Борисов да спре да се крие под храстите“, каза Василев.
Първият от изброените от него закони всъщност е приет още през 2023 г., но по думите на Василев в него ГЕРБ са прокарали клауза, според която не могат да бъдат защитавани хора, подали сигнали за нарушения преди 2021 г. – т.е. по време на трите правителства на Борисов между 2009 и 2021 г.
От ГЕРБ не отговориха на призива и обвиненията на Василев в петък.
Изборът на членове на КПК също е важен, за да може тя да заработи нормално. През септември 2023 г. парламентът раздели антокорупционната комисия на две – КПК и Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ).
Народното събрание трябваше да избере членове на КПК в рамките на 3 месеца, но това така и не се случи. Затова в момента членовете на двете комисии са с един и същи състав.
Приемането на антикорупционно законодателство е необходимо, за да може България да продължи да получава плащания по ПВУ.
Идеята на европейския Механизъм за възстановяване и устойчивост (МВУ) е да помогне на страните членки на Европейския съюз (ЕС) да се възстановят от пандемията от COVID-19. Българският ПВУ е на стойност 5,7 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства.
Реакции на призива на Василев последваха от останалите парламентарни партии.
Цвета Рангелова от „Възраждане“ разкритикува Василев и каза, че доскоро ПП-ДБ и ГЕРБ са имали конституционно мнозинство и са имали възможност да приемат „каквото искат“.
Тя има предвид общото правителство на ПП-ДБ и ГЕРБ с премиер Николай Денков от ПП-ДБ, което управляваше от юни 2023 до март 2024 г. То беше подкрепено и от ДПС.
Председателят на парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов също разкритикува „късата памет“ на ПП-ДБ заради общото управление с ГЕРБ. Подобни обвинения дойдоха и от „Има такъв народ“.
Макар и с голямо закъснение, по време на правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ парламентът все пак успя да приеме част от законите, от които зависят парите по ПВУ.
През ноември 2023 г. Европейската комисия (ЕК) одобри промени в плана, поискани от България.
Измененията се наложиха заради натиск от миньори и енергетици, които протестираха срещу мерки, заложени в частта за енергийния преход в ПВУ. Стигна се до споразумение, с което правителството се ангажира да не затваря административно въглищни и електрически централи. Това доведе до намаляване на парите по плана от 6,3 на 5,7 млрд. евро.
