Снимка: БГНЕС |
Голяма част от мерките на правителството бяха подкрепени и от работодателите, и от синдикатите. Това заяви вицепремиерът и финансов министър Асен Василев на брифинг след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС).
Днес социалните партньори обсъдиха предложените от правителството антикризисни и антиинфлационни мерки. Пакетът трябва да влезе в сила с актуализацията на държавния бюджет от 1 юли. Сред мерките са компенсации от 25 ст. за литър гориво (бензин и дизел) за физически лица, намаляване на ДДС за топлинна енергия и нулева ставка на ДДС за хляба. В рамките на Тристранния съвет е обсъдено и предложеното увеличение на пенсиите на две стъпки – от юли и от октомври.
От КНСБ посочиха, че нямат еднозначно мнение по пакета мерки – подкрепят част от тях, а към друга част са резервирани. Според синдиката няма мерки в подкрепа на домакинствата и техните доходи. Любослав Костов от синдиката отново посочи искането за минимална работна заплата от 760 лева, както и за ръст на доходите в бюджетната сфера. Той коментира, че няма да има ефект от нулева ставка на ДДС за хляба и от КНСБ настояват за общо намаление на ДДС на 15 на сто.
Относно увеличението на пенсиите той каза, че от КНСБ не приемат за разумно вкарването на COVID добавките в основния размер на пенсията. Трябва да се обсъди и въпросът с новите пенсионери, които няма да ги получават.
Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), каза, че проблемът е с високата инфлация, която в България е приблизително два пъти по-висока от средноевропейската. Този проблем за момента не е достатъчно добре адресиран. „Според това как ще бъде адресиран в следващите дни, ще решим дали да подкрепим, или не, пакета”, заяви Велев.
При обсъждането на антикризисните мерки в рамките Тристранния съвет вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев предупреди, че следващите няколко години ще живеем в условията на високи цени.
„Реално се очертава един доста дълъг период, поне няколко години, в които ще живеем при по-високи ценови нива – и на вносните енергоизточници, и на храните“, каза Василев по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), предава БТА. По думите му кризата е предизвикана от войната в Украйна и от прекъсването на веригите на доставки на зърно и на природен газ. Кризата от COVID-19 като цяло е отшумяла.
Той допълни, че към момента икономическите ефекти от COVID кризата са може би само при самолетните пътувания, но при хотелиерството и ресторантьорството нещата са се възстановили. „Инфлацията започна с инфлация на енергоизточниците още миналата година – около 7 на сто. Сега имаме още около 7 процента инфлация“, коментира вицепремиерът. По думите му след инфлацията при енергоизточниците, е последвала инфлация при зърното и торовете, а оттам и при останалите хранителни продукти.
Според Василев инфлация в енергоизточниците, с изключение на петрола, не се наблюдава повече. Цената на електроенергията с компенсациите към бизнеса вече е относително стабилна. За бита цената на електроенергията също не е променена, посочи Василев.
Той отбеляза, че повишението на цената на газа е достигнало своя пик през април. „Дали ще има снижаване, по-скоро не в краткосрочен план, в средносрочен план може да се очаква понижение на европейско ниво“, прогнозира Василев.
Относно инфлацията при храните той каза, че има три пъти увеличение на цената на зърното при сравнение на февруари спрямо април. Затова и инфлацията при храните е факт не само в България, но и в Европа, посочи министърът.
Вицепремиерът коментира, че цените на храните няма да спаднат, докато не спадне цената на газа и не се отворят пристанищата по северното Черноморие, за да може Украйна и Русия да изнасят зърно. Индия също затвори износа на зърно, което допринася за усложняване на ситуацията, допълни той. Ако я нямаше схемата за компенсиране на електроенергията, инфлацията щеше да бъде драматично по-висока, допълни Асен Василев.
Минималната работна заплата няма да бъде повишавана втори път тази година, заяви категорично Асен Василев.
„Максималният осигурителен доход ще се увеличава предвидимо. Работим върху формула за вдигане на максималния осигурителен доход, тя ще бъде ясна до края на годината”, заяви социалният министър Георги Гьоков.
„Работи се и по въпроса дали за новите пенсионери ще има добавка от 60 лева към пенсиите“, каза Гьоков, но уточни, че възприетият подход сега е справедлив. Предстои предложенията да бъдат внесени в Народното събрание, каза социалният министър, без да уточнява какви са работните варианти.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) не подкрепя основната част от антикризисните мерки, предлагани от правителството, съобщи председателят на организацията Васил Велев и по време на заседанието.
Според Велев най-важните мерки, които са срещу най-сериозните проблеми, отсъстват, а именно мерките срещу инфлацията и несигурността. Основният проблем е несигурната икономическа среда и недостигът на работна ръка, каза Велев. Той посочи, че в АИКБ са получени много възражения от членове на организацията срещу начина на компенсиране на крайните цени на горивата за физически лица. Механизмът, който се предлага затруднява търговците. Те ще трябва да кредитират тази дейност. Най-напред ще платят това облекчение, а едва след това ще си търсят парите, отбеляза Васил Велев. Той добави, че допълнително тяхната ликвидност ще се влоши, освен това мярката не е таргетирана. Не се разграничават тези, които могат да си платят от тези, които не могат. Според АИКБ мярката трябва да се администрира от Агенцията за социално подпомагане и да важи за по-тесен кръг лица, за да няма злоупотреби като препродажби от физически лица на малък бизнес.
Що се отнася до намаляването на ДДС за парното АИКБ също е против, защото само една пета от гражданите в България имат централно отопление. От тях половината са в София, където заплатите са най-високи.
АИКБ е против нулевата ставка на ДДС за хляба. Въвеждането на нулева ставка на ДДС на хляба и възстановяване на високата ставка на алкохолни напитки помага на един бранш и вреди на други три-четири бранша, особено на туризма, най-засегнат от кризата. Мярката не е таргетирана, коментира още Велев. Той предлага да се предвиди адекватно компенсиране на свръхвисоките цени на ел. енергия за потребителите на свободния пазар.
Предлаганата мярка от 9% ДДС за природния газ за предприятията, регистрирани по ДДС, Васил Велев определи като неутрална мярка и от нея няма да има ефект.
АИКБ подкрепя увеличаването на данъчните облекчения за деца, като според Велев това е своеобразен необлагаем минимум за работещите хора с деца. Организацията подкрепя и намаляването на законната лихва по просрочените задължения от 10 на 8 процента на годишна база.
