Имаме ли право да изберем сами да сложим край на живота си и някой да ни помогне за това законно? Ако сме неизлечимо болни например. Но и дори да не сме, а ако просто вече не ни се живее.
Защитниците на това право посочват, че то е хуманно – така хора в терминална фаза на онкологични, дегенеративни и други нелечими заболявания могат да прекратят страданията си, а и тежестта за близките си. Срещу това обаче има здравни, морални и религиозни аргументи.
Все още са малко държавите, в които този избор е възможен и узаконен, за да не се търси наказателна отговорност на хората, които участват. А само в една страна – Швейцария, човек може да избере такъв край на живота си без медицински причини.
Последната страна, която направи заявка за такова разрешение по медицински причини, е Франция. Но това предизвика и одобрение, и остра съпротива.
Прекратяването на живота по желание може да се случи под две форми. По-известната и прилагана от по-отдавна е евтаназията – когато лекарят поставя на пациента смъртоносна доза лекарство.
Вторият начин е така нареченото асистирано самоубийство, известно още като медицинска помощ при умиране. Това е процедура, при която хората сами приемат лекарства, за да сложат край на живота си, с помощта на други лица, обикновено лекари.
„Раят“ на асистираното самоубийство, както и на евтаназията, безспорно е Швейцария. Още от далечната 1942 г. швейцарският Наказателен кодекс позволява на пълнолетни лица да подпомагат самоубийството на друго лице, стига мотивът за това да не е „егоистичен“. На лекарите е разрешено да предписват лекарства за самоубийство и да ги прилагат.
От 1985 г. насам организациите, предоставящи асистирано самоубийство, действат при определени правила. То обаче е законно независимо от състоянието на лицето, което го иска.
Самоубийството с лекарска помощ е законно при определени обстоятелства и в други държави – Австрия, Белгия, Канада, Люксембург, Нидерландия, Нова Зеландия, Португалия, Испания. То е позволено и в 11 от Съединените щати, сред които Калифорния, Орегон, Вашингтон, Монтана и Върмонт, както и във всички шест щата на Австралия.
Конституционните и върховни съдилища на Германия, Италия и Колумбия също узакониха асистираното самоубийство, но техните правителства все още не са приели закони, нито са регламентирали тази практика.
През 2021 г. Световната медицинска асоциация (WMA) обаче излезе с позиция, в която се казва: „Асоциацията почита своя ангажимент към принципите на медицинската етика и поддържа най-голямо уважение към човешкия живот. Ние сме твърдо против евтаназията и асистираното самоубийство“.
За Църквата и християнските общности всякакъв вид самоубийство е неприемливо, тъй като според религията то е особено тежък грях.
Проектозаконът на Макрон
Френският президент Еманюел Макрон обяви наскоро, че планира приемането на ново законодателство, което разрешава „помощта при умиране“, за да позволи на пълнолетни хора, които страдат от смъртоносно заболяване без известно лечение, да приемат медикаменти с летален ефект.
Текстът на законопроекта ще бъде представен през пролетта, след като беше отложен миналата година. Според проучване повечето френски граждани го подкрепят.
В интервю, публикувано от „Либерасион“ и католическото издание „Ла кроа“, Макрон каза, че асистираното самоубийство ще бъде ограничено до хора, за които се очаква да умрат в „краткосрочен или средносрочен план“ и които изпитват „непоносими“ физически или психични страдания.
Той даде пример с французи, които вече са отишли в чужбина, за да сложат край на живота си. И уточни, че ще има „строги условия“ за разрешаване на хората сами да си инжектират смъртоносно вещество.
Само тези, които са способни да вземат самостоятелни решения, ще могат да се възползват от новото право, което означава, че хората с тежки психични състояния и Алцхаймер няма да могат.
Желаещите ще трябва да потвърдят отново избора си 48 часа след първоначалната заявка, след което да получат отговор от медицински екип до две седмици. След това лекар ще издаде рецепта за смъртоносното лекарство, валидна за три месеца.
„Ужас, гняв и тъга“
Не само френската църква, а и Асоциациите на болногледачите остро разкритикуваха проектозакона. Духовниците го нарекоха „измама“, която „ще насочи цялата ни здравна система към смъртта като решение“. А от здравното съсловие го определиха като „противоречащ на ценностите на здравеопазването“.
„Болногледачите от асоциацията „Край на живота“ научиха за интервюто на президента с ужас, гняв и тъга“, се казва в изявление на няколко организации.
Това е мисията на палиативните грижи, които страдат от пословична липса на финансиране
Според тях държавният глава „обявява внезапно създаването на една система, която е далеч от нуждите на пациентите и от всекидневната реалност на лицата, полагащи грижи за тях“. По думите им това ще доведе до сериозни последици за отношенията в здравеопазването.
Според болногледачите „достойното умиране е легитимно искане, но именно това е мисията на палиативните грижи, които страдат от пословична липса на финансиране“ във Франция.
Предвиждайки критиките, Макрон вече обяви и подкрепа за палиативните грижи, като за този сектор ще бъдат отпуснати допълнителни милиарди евро за 10 г.
Законопроектът ще бъде представен в парламента на 27 май. Процесът по одобряване обаче се очертава да бъде дълъг и е малко вероятно това да стане преди 2025 г., отбелязва АФП.
„Днес съм свободна“
Защитници на тази практика дават пример с Италия, където в края на ноември миналата година за пръв път гражданка се подложи на асистирано самоубийство с помощта и за сметка на здравната система. Това стана в Триест, където 55-годишната жена сложи край на живота си в своята спалня, след като медик достави нужното лекарство.
Тя е страдала от прогресивно влошаваща се множествена склероза и е била зависима от всякаква поддръжка за живота си. Възползвала се е от правото си според решение на Върховния съд от 2019 г., което позволява асистирано самоубийство с помощта на държавата, когато заболяването е необратимо.
„Днес съм свободна. Би било истинско мъчение, ако нямах свободата да избирам“, е написала пациентката преди да умре, съобщиха местните медии.
Да не кажеш на близките си. За да не те спрат
Асистираното самоубийство като право на личен избор и конфиденциална информация поставя и един друг морален въпрос – имат ли право близките да знаят за този избор?
В началото на годината италианските медии съобщиха за 55-годишна жена от Торино, която месеци по-рано избира асистирано самоубийство в швейцарска клиника, без да уведоми семейството си. Тя е била в пълно физическо здраве, но депресирана заради неотдавнашната смърт на сина си след невродегенеративно заболяване.
Нямахме възможност да се простим с нея нито преди, нито след смъртта й
Съпругът й е бил уведомен за самоубийството едва след това с имейл от клиниката. Той дори не го е прочел веднага, защото е попаднал в спама му.
„Никой не ни уведоми за пътуването ѝ в Швейцария, не можахме дори да опитаме да я разубедим, нямахме възможност да се простим с нея нито преди, нито след смъртта ѝ. Направо получихме урната с праха ѝ и смъртен акт без причини за смъртта“, казва пред журналисти мъжът, който е предприемач в Канада.
Жената се е обърнала към клиниката през лятото, а самоубийството се е случило на 12 октомври. Малко преди това адвокатът ѝ е получил SMS от анонимен номер да изключи газта и електричеството в дома ѝ, да дари дрехите ѝ и да повери урната с праха на сина ѝ на бащата.
