Проруските симпатии нито намаляват, нито се увеличават, но за сметка на това бележат съществен ръст антизападните настроения, отчитат от социологическата агенция
[ad id=“225664″]
Кризата в Сирия, която противопостави двете световни суперсили – САЩ и Русия, увеличава страховете на българите, че новата студена война може да прерасне в гореща. Над половината (55%) от хората смятат, че напрежението между Запада и Русия през идните месеци ще продължи да нараства, показват данните от последното национално представително изследване на социологическата агенция „АФИС“.
Само 17% вярват, че напрежението ще спадне, други 30% смятат, че ще се запази на сегашното ниво. Проучването е осъществено между 13-17 април 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1021 пълнолетни български граждани. Изводите са представителни за мнението на населението с избирателни права, уточняват социолозите.
[ad id=“263680″]
На въпроса „Кой, според вас, се стреми към подобен конфликт?“, 44% отговарят – „главно Западът“ желае влошаване на обстановката. Само 5% дават противоположния отговор – „главно Русия“.
В медиите тече политически дебат за това, трябва ли България да вземе страна в противоборството на световните сили и ако да, чия страна и колко решително да го направи. Какво мислят гражданите на България? Картината е: на въпроса, „Ако подобно напрежение се запази или нарасне, каква трябва да бъде позицията на България?“, категорично преобладаващият отговор на 64% от хората е – „Възможно най-неутрална“. Общо 11% смятат, че България трябва да застане на страната на Запада, а общо 25% – на страната на Русия.
[ad id=“236993″]
България не прави изключение във възприемането на Запада или част от Запада като източник на заплаха за мира. От години насам реномирани агенции, например американската Pew Research, показват следното: 38% от анкетираните в 30 страни смятат „силата и влиянието на САЩ“ за „водеща заплаха“ за собствената си държава, а 24% – за „малка заплаха“. Сред 21 страни, в които това усещане расте, попадат европейски държави като Испания, Германия, Франция и Великобритания. Последните две са преки участници в настоящия военен конфликт.
Що се отнася до България, тук спецификата е следната: политическият и медийният дебат протичат в отсечката между отговорите единствено на въпроса – трябва ли България да вземе страна в противоборството на световните сили? Този дебат е затворен в тревогите на едва 11% от българските граждани и не се доближава дори и на половин крачка до доминиращите обществени страхове и настроения.
[ad id=“236999″]
Влияе ли случващото на международната арена на вътрешнополитическите нагласи? Промяна в електоралните нагласи няма. Готовността за гласуване за отделните партии и коалиции се запазва на досегашните нива.
Ако сега се стигне до избори за Народно събрание в новия парламент ще попаднат в низходящ ред ГЕРБ, БСП, ДПС и Обединените патриоти. Всички останали политически сили засега остават извън сметките на евентуалното бъдещо разпределение на депутатските мандати. За сметка на това рязко е скочил делът на гражданите, които не възнамеряват да подкрепят нито една партия или коалиция – от 29% на 36%.
[ad id=“237001″]
Геополитическата криза обаче оказва силно влияние на доверието в някои основни институции и водещи политически лидери. Рязък спад на доверието регистрираме спрямо Европейския съюз и Българската армия – съответно с 9 и 5 пункта в рамките само на последния месец. За сметка на това с 5 пункта се е покачило доверието в президентската институция. От тази гледна точка разгорещената размяна на реплики между държавния глава и лидера на парламентарното мнозинство прилича на препирня между Давид и Голиат, коментират от АФИС.
От друга страна, като най-адекватна и близка до позицията на мнозинството от хората се възприема позицията на трима от политическите лидери – Бойко Борисов, Корнелия Нинова и, колкото и неочаквано да е, на Волен Сидеров. Доверието в тях е нараснало съответно с 3, 5 и 5 пункта. Доверието във всички останали политически лидери спада.
[ad id=“238430″]
Всичко това едва ли може да се тълкува като изненада. Борисов, наред с няколко страни в ЕС, се въздържа да даде безрезервна подкрепа за акцията на трите западни страни в Сирия, преди това и по казуса „Скрипал“. С това се доближи до доминиращото обществено мнение по въпроса и получи подкрепа дори от страна на лидера на БСП. На свой ред реакциите на Нинова й привлякоха по-висока обществена подкрепа, без това на този етап да се отразява на подкрепата за ръководената от нея партия. Сидеров пък е известен с откритите си проруски позиции, което го прави по-адекватен спрямо мнението на преобладаващото мнозинство в страната, коментират от АФИС.
Руските симпатии нито намаляват, нито се увеличават, но за сметка на това бележат съществен ръст антизападните настроения. Това е обяснимо предвид на обстоятелството, че в периоди на големи изпитания и смутове партиите и другите структури на гражданското общество отстъпват на заден план, а напред излиза лидерството. Уместно е да припомним, че през далечната 1998-99 година, когато избухна войната в бивша Югославия, в първия момент реакцията на народа бе сплотяване около правителството на Иван Костов, доверието в когото нарасна и продължи да расте до момента, в който той разреши въздушен коридор за американските бомбандоровки. Тогава доверието в него рязко се срина и получи израз в съкрушителната загуба на СДС на кметските избори в края на 1999 г.
[ad id=“218001″]
Критичните ситуации често катализират отдавна назрял прелом в политическите нагласи между елит и народ. Очевидно с нарастването на международното напрежение подобни ситуации ще зачестяват. С други думи влиянието на подобни кризи е толкова изразително, че при едно или друго развитие на ситуацията и най-вече на промяна в позицията на българската държава, това може да доведе до съществено пренареждане на сегашните съотношения между политическите сили.
[ad id=“225664″]
Националното представително изследване на общественото мнение на Агенция „АФИС“, осъществено в периода 13-17 април 2018 г. Интервюирани пряко „лице в лице“ в техните домове са 1021 пълнолетни български граждани.