Снимка: Bloomberg |
При нормални обстоятелства президентът на САЩ Джо Байдън и основателят на Amazon Джеф Безос не биха започнали спор помежду си относно инфлацията. Но обстоятелства в Америка днес не са нормални, пише Джилиън Тет за Financial Times.
С инфлация от 8,6 процента на годишна база през май, и изданието Nowcast на клона на Федералния резерв в Атланта, сигнализиращо за икономическо свиване през второто тримесечие на тази година, Байдън отчаяно иска да намери нещо или някого, когото да обвини.
Затова наскоро той нападна петролните компании, като им нареди да намалят растящите цени на горивата във „време на война и глобална опасност“. Което неизбежно породи страхове от нарастващ антибизнес популизъм сред ръководителите и накара Безос да се нахвърли срещу „дълбокото неразбиране“ на икономиката от Байдън. Това влезе в заглавията. Но е и димна завеса. Защото истинският проблем, за който Безос и Байдън трябва да говорят, но почти сигурно няма да го направят, са заплатите.
Още през май тримесечният среден темп на годишен ръст на заплатите беше 6,1 процента, според клона на Фед в Атланта, двойно повече отпреди година. И за разлика от предишните десетилетия, когато увеличението на заплатите отиваше почти изключително при високоплатените работници, нископлатените сега също се възползваха. Amazon повиши средното си заплащане до 18 долара на час, от 17 долара шест месеца по-рано и 15 долара през 2018 г.
В много отношения това е изключително добра новина за Байдън, като се има предвид, че прогресистите отдавна се оплакват (съвсем основателно), че САЩ са обхванати от разширяващо се неравенство в доходите и са дълбоко критични относно отношението на Amazon към работниците.
Но проблемът е, че Байдън си има работа с Федерален резерв, чиито ръководители сега се опасяват, че повишената инфлация „може да се вкорени“ в обществените очаквания, според протокола от последното заседание на Фед. Това означава, че Белия дом има всички основания да се страхува от нарастващите заплати – като същевременно иска да ги насърчи.
Последният годишен доклад на Банката за международни разплащания (БМР) разкрива дилемата с особена яснота не само за САЩ, но и за всички западни страни. Той започва с отбелязването, че разликата между режимите с ниска инфлация и тези с висока не е само в ценовите равнища, а в това дали има ценова „зараза“. При режими на ниска инфлация характерните покачвания на цените (като скок на цената на петрола) не водят до повишаване на всички цени; в режими с висока инфлация обаче те го правят.
Това отразява поведението и психологията, отбелязва БМР, като например степента, в която компаниите прехвърлят разходите на потребителите и работниците се организират да изискват увеличения на заплатите, които компенсират инфлацията. През 70-те години беше второто, отчасти защото имаше силни синдикати, централизирани механизми за договаряне на заплащането и заплатите често бяха индексирани спрямо инфлацията.
