На 15 и 16 септември в столицата на Узбекистан Самарканд се проведоха редица дипломатически срещи между лидери на азиатски страни като част от двудневно събитие на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) .
То се случва на фона на обтегнати отношения на Русия и Китай със Запада след началото на руската инвазия в Украйна на 24 февруари. Оттогава Русия търси подкрепа на изток, след като получи безпрецедентни икономически санкции от много западни страни и беше изключена от редица международни организации.
На срещите лидери от ШОС, организация, създадена от Китай в опит да противостои на западния модел, препотвърдиха позициите си срещу САЩ. Руският президент Владимир Путин и китайският му колега Си Дзинпин също изразиха укорите сикъм Запада, като обаче за пръв път от началото на войната Кремъл призна, че Пекин има опасения по отношение на конфликта.
Свободна Европа събра най-важното от срещите на руския президент в рамките на третото му излизане от Русия от февруари насам.
Русия и Китай
Една от най-очакваните срещи по време на събитието беше тази между Путин и китайския президент Си Дзинпин, която се състоя късно вечерта в четвъртък.
Тя беше първата между двамата лидери след началото на войната в Украйна, за да покажат силните си връзки. Тя беше с цел да покаже по-дълбока координация и единство между двете страни и да потвърди отново отношенията им.
След срещата Путин за пръв път намекна, че Пекин може да не одобрява нахлуването на Москва в Украйна. Руският президент каза, че разбира, че Си има „въпроси и опасения“, като също така похвали китайския лидер за неговата „балансирана“ позиция по отношение на войната.
„Ние високо ценим балансираната позиция на нашите китайски приятели, когато става дума за украинската криза“, каза Путин по време на срещата. „Разбираме вашите въпроси и опасения относно това.“
По време на тяхната дискусия Си нарече Путин „стар приятел“, а Путин предложи пълно одобрение на позициите на Пекин относно Тайван и политиката му за Единен Китай, която признава самоуправляващия се остров като част от континентален Китай. Си не спомена Украйна или НАТО в разговорите.
По време на последната среща межди Си и Путин дни преди началото на инвазията на 24 февруари те подписаха съвместно изявление, в което обявяват, че партньорството между двете страни „няма граници“.
В четвъртък лидерите отново изразиха опозицията си срещу Съединените щати и това, което Путин определя като „еднополюсен“ световен ред, воден от Вашингтон.
„Ние сме готови“, казва Си според официално съобщение на Кремъл, „заедно с нашите руски колеги да дадем пример за отговорна световна сила и да играем водеща роля в извеждането на такъв бързо променящ се свят по траектория на устойчивост и положително развитие“.
Русия и Иран
Путин разговаря и с иранския президент Ебрахим Раиси, чиято страна е обект на международни санкции заради ядрената си програма. По време на срещата Раиси оприличи Иран на Русия по това, че и двете са обект на американски санкции, въпреки че причините за това са различни.
„Отношенията между държавите, които са обект на американски санкции, като Иран, Русия и други, може (да им помогне) да преодолеят редица проблеми и да ги направи по-силни“, каза Раиси на Путин.
Раиси подчерта, че Иран „никога не напуска и няма да напусне масата за преговори“, но САЩ, по думите му, „не са способни да се договорят“ и „нарушават всички задължения“. „И, разбира се, всички се убедиха, че Европейският съюз се намира също в пасивно положение – те също не са способни да изпълняват обещанията си“, отбеляза той.
Иран е със статут на наблюдател в регионалния съюз от 2005 г., а от 2021 г. е пълноправен член. На настоящата среща в Самарканд тя се надява да финализира интеграцията си. Техеран чака над десет години, преди да получи членство, тъй като няколко страни членки не искаха да приемат държава, санкционирана от САЩ и ООН заради ядрената си програма.
Русия е една от страните, подписали сделката през 2015 г., която осигурява облекчаване на икономическите санкции за Иран в замяна на рестрикции в противоречивата ѝ ядрена програма. Другите страни по сделката са САЩ, Великобритания, Франция, Китай и Германия.
През 2018 бившият президент на САЩ Доналд Тръмп оттегли страната си от сделката и по този начин отново влязоха в сила тежки санкции за Иран. През последните месеци текат нови преговори за облекчаване на санкциите.
Турция
На срещата в Самарканд присъства и Реджеп Тайип Ердоган, президентът на Турция, която е представена в качеството си на „партньор за диалог“ на ШОС.
По-късно в петък предстои среща между Ердоган и Путин, които вече се засякоха на вечеря в четвъртък, на която присъстваха общо 11 лидери. Китайският президент Си пропусна вечерята, като неговата делегация цитира като причина политиката си за предпазване от коронавируса.
В петък в обръщение към участниците в срещата Ердоган определи позицията на Турция като „мост“ между Изтока и Запада, който „отваря големи възможности“.
Турция е член на НАТО, която категорично се противопостави на руската агресия в Украйна. През последната половин година турският президент, който има близки отношения с Путин, се представя като медиатор в конфликта и отправядвойни послания към Москва и Запада.
ШОС
Създадена през 2001 г., ШОС първоначално се състои от Китай, Русия, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Таджикистан. През 2017 г. се присъединяват Индия и Пакистан. Срещата на върха предлага символично място за лидерите, които се стремят да задълбочат партньорството си и да изразят опозицията си срещу Запада.
Организацията е възприемана от Пекин и Москва като средство за противопоставяне на ръководените от Запада институции и предлагане на алтернативен световен ред.
След началото на войната Китай се съобразява със санкциите срещу Русия като някои китайски компании дори прекъснаха връзките си с Москва, за да избегнат нарушаването на мерките и да навредят на достъпа си до западните пазари. След срещата в Самарканд Китай не е сигнализирал за отклонение от тази линия.
