След зашеметяващия успех на домакините от Старозагорската опера с премиерното представяне за България на операта „Африканката“ от Майербер, второто голямо събитие от програмата на тазгодишното издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство в Стара Загора е гостуването на Балтийската опера в Гданск, Полша, със спектакъла на операта „Таис“ от Жул Масне.
Старозагорци и гостите на фестивала ще могат да видят уникалната продукция на 27 ноември от 19.00 часа на сцената на Операта. Събитието е под почетния патронаж на посланика на Република Полша Н. Пр. Мачей Шимански, със съдействието на Полския институт в София. Последното гостуване на полски оперен театър в Стара Загора е през далечната 1975 г., когато в рамките на Фестивала на оперното и балетното изкуство бе представена операта „Халка“ от Станислав Монюшко от Операта на Лодз.
Премиерата на операта „Таис“ се състоя с изключителен успех тази година през месец март в Гданск и се превърна в едно от знаковите културни събития в Полша. Балтийската опера е първият съвременен оперен театър, който поставя великолепната творба на Масне след половин вековно отсъствие от полската оперна сцена. „Таис“ е от рядко изпълняваните оперни произведения не само в България и Полша, но и по света. На 27 ноември зрителите ще видят един модерен, нетрадиционен спектакъл, в който има препратки към периода от края на 19 век, когато Масне е писал своята творба. Историческата връзка с Александрия е по-скоро символична, а гданската интерпретация разкрива съвременната представа за града и времето, в което се развива действието.
Режисьор на постановката е Ромуалд Вича-Покойски, който е и директор Балтийската опера в Гданск. Спектакъла ще дирижира артистичният директор на театъра известният бразилски диригент Жозе Мария Флоренсио, когото почитателите на оперното изкуство помнят от неговото първо гостуване в България през 2015 година по покана на незабравимата Христина Ангелакова /тогава арт директор на ММФ „Моцартови празници“ в Правец/. В главните роли зрителите ще видят блестящи солисти, всеки от които е много свързан с България: в ролята на Таис ще се изяви Беса Лугичи, която преди броени дни старозагорската публика бурно аплодира в ролята на Инес в премиерния спектакъл на „Африканката“. Баритонът Марчин Брониковски ще бъде в ролята на Натанаел. Марчин е възпитаник на Музикална академия в София и в годините не е прекъсвал своята творческа и емоционална връзка с България. Тенорът Ивайло Михайлов, когото съвсем скоро ще видим на старозагорска сцена в ролята на Васко да Гама, ще бъде в ролята на Нисиас. Участват още солистите: Maрия Антковяк, Ванда Франек, Даниел Боровски, Kaтажина Новосад и др., оркестър, хор и балет на Балтийската опера в Гданск. Разкошното цигулково соло от знаменитата оркестрова „Медитация” – може би най-популярната страница от цялото творчество на Жул Масне, ще изпълни Целина Коц. Хореографията е на Изабела Соколовска-Бултон.
Масне, освен с най-известната си опера „Манон“, е запомнен с лиричните си вокални миниатюри. По думите на самия композитор музиката на първо място трябва да носи удоволствие и да провокира силно преживяване, затова се e стремял да композира такава музика, но и старателно е подбирал съдържанието на своите творби.
Операта „Tаис“ разказва за красива куртизанка, която с чара и грацията си хипнотизира своите поклонници. Но развратният й живот е трън в очите на младия монах Атанаел. Той се опитва на всяка цена да накара покварената жена да приеме вярата и накрая опитите му се увенчават с успех. В резултат на този своеобразен „кръстоносен поход“ Атанаел разбира, че всъщност не се е борил жената да приеме вярата, а за да спечели любовта на необикновената и омагьосваща Таис. Но вече е късно за любов, избраницата му умира.
„Tаис“ е разказ за страстите, разкъсващи хората, но и за опасностите, произтичащи от прекомерното религиозно увлечение. Операта „отваря“ поле за дискусия и е опит за отговор на въпроса за йерархията на ценностите: любовта и светските страсти ли са най-важните или вечното спасение…
Режисьорът Ромуалд-Вича Покойски за
ТАИС – опера на пътуването
Всички сме на път. Някои смятат, че отиваме в рая, други мислят, че не отиваме никъде. Едно е сигурно – животът ни лети. Ние живеем в страх и вярваме във вечния живот. Тази вяра е с нас от векове. Религиите и философските системи ни предоставят предписания и стратегии за постигане на вечност. В тайната на нашето собствено сърце, душа, ум, ние избираме нови начини и се посвещаваме на различни практики. ТАИС е история за двама души по пътя им към спасението. Двама души и два пътя. Пътят на аскетизма и пътят на любовта. Сюжетът на операта ни отвежда в IV век след Христа, по времето на изгарянето на Александрийската библиотека, което може да се счита за символичен крах на цивилизацията. Наблюдаваме как Таис не може да приеме преходността, как отшелникът Атанаил обещава вечен живот, гледаме как Александрия пада. Таис, за да изкупи своите предполагаеми грехове, пътува през пустинята, както й заповядва да се покае Атанаил. Тя е изтощена и изранена.
Едва в оазиса отшелникът осъзнава, че дълбоката му убеденост, че единствено аскетизмът е пътят към спасението, е била грешка. Той разбира, че това силно чувство на любов го привлича към Таис като магнит. Последната му дума, която той произнася малко преди падането на завесата, ще бъде вик за милост.
Възможно ли е да се отхвърли временното щастие, за да се постигне вечно щастие? Или може би любовта, която чувстваме тук и сега, е нещо, което трябва да следваме? И накрая – всичко това не е ли просто начин за справяне с преходността? „Pitié / Милост “ – може би този вик означава, че това е любов, която имаме за даденост, а останалото е просто плод на нашето въображение …
Разбира се, загадъчният факт е защо такава перфектно композирана, по-съществено в своя замисъл и конструкция опера, не е била поставяна в съвременните полски театри. Може би проблемът с вярата, който често е спорен въпрос както сред изпълнителите, така и сред публиката, е била пречката. Или може би полската оперна сцена е била залята с произведения на Верди, Пучини и Росини? Независимо от причините, днес ясно мога да подчертая гордостта и радостта от факта, че именно нашата опера има честта да представи това уникално произведение.
