ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща“, брой 15, 1990 г.
БЕЗ ПОСРЕДНИК ЗА СТУДЕНТСКИТЕ НЕВОЛИ
ВСЕКИ ДА СЕ СПАСЯВА САМ
Академичната учебна година вече започна, а заедно с нея дойдоха и въпросите: „Как и при какви условия ще преживеят студентите? Помислил ли е някой за тях или всеки сам трябва да се спасява в умопомрачаващите условия на тотален дефицит и несигурност.
Евгени Петков – ІІ курс ВМФ: „Абсолютна трагедия. Квартирите са с висок наем, а условията в повечето от тях са мизерни. За осигуряване на студентите от ВИЗВМ въобще не може да се говори – всеки се спасява сам. Общежития има, но половината се обитават от преподаватели, а другата половина от чужденци и семейни. Несемейните сме извън класацията. Спасението според мен е в чужбина. Дори не виждам смисъл да завърша образованието си. Това лято работих по Европа и спестих толкова, колкото моите родители не са успели цял живот. Открих и една обратно пропорционална зависимост – колкото е по-висок стандартът на живот на една страна, толкова броят на комунистите е по-малък…“
Мануела Костадинова – ІІ курс ВМФ: „Условията за съществуване са под всякакви допустими норми. Явно в скоро време трябва да започнем да фотосинтезираме, за да издържим. Съжалявам, че съм студентка! Това е трагизъм за цяло едно поколение. Ако сега трябва да избирам, бих избрала чужбина.“
Юлиян Бетов – ІV курс ВМФ: „Само 20 – 25 на сто от нашите студенти са в общежитие. Миналата година искахме Партийната школа за общежитие, но нямахме подкрепа от страна на преподавателите. Сега са пуснали подписка за превръщането на Партийния дом в технически университет. В Стара Загора има две висши учебни заведения и студентите не са осигурени, остава да се открие и трето. Но старозагорската номенклатура не я интересува – нали пак ще си напълни гушките.“
Росица и Неделчо Михови – І курс ЗФ и ІV курс ВМФ: „Семейните добавки, които се дават за децата, са символични. Места в детска ясла не можем да намерим. Преди 4 – 5 години започнаха строеж на студентска детска градина, но никой не знае кога ще бъде довършена, ако имаше нормални човешки условия, въпреки учебната ни заетост, бихме си взели поне детето при нас“.
Николай Митков – ІV курс ВМФ: „На 70 на сто от нашите колеги прекратиха договорите от ОВМЦ и АПК. Опрощават ни досега изплатените стипендии, но ни оставят без една стотинка. Преподавателите остават безучастни към нашите неволи. Когато се обърнем към тях, отговорът е: „Колеги, съжаляваме! Висшето образование не е задължително. Всеки да се оправя сам.“
Радка Енчева – V курс ЗФ: „Аз съм от щастливците, които все още получават стипендия, но тя ми стига да си платя наема и такситата до ВИЗВМ. Искам да работя пред свободното си време, но не ни се осигурява почасова работа.“
Владимир Йорданов – ІІ курс ВМИ: „Живея на квартира с твърде висок наем. Имам брат също студент и родителите ни изнемогват. Учебната ни програма е много натоварена и не ми остава време за извънреден труд, което изключва възможността да се самоиздържам. Добре би било, ако институтът или държавата поемат 30 – 40 на сто от стойността на наема.“
Кирил Кирчев – ІІ курс ВМИ: „Имаме колеги, които нямат нито квартира, нито стая в общежитие. Квартири вече трудно се намират. Свободните апартаменти се дават на фирми срещу валута.“
Диана Костадинова – ІV курс ВМИ: „Не само квартири нямаме, но и храна трудно си осигуряваме. В нашия стол се хранят и детските учителки и ученици. Получава се така, че мога да ползват стола само веднъж седмично. Талони за дефицитни стоки не ни се полагат, а това означава, че трябва да си ходим по родните места поне два пъти месечно. Засега и на този вариант сме съгласни, но когато транспортът се повиши…?“
Николай Колев – ІІ курс ВМИ: „Президентът обеща 40 лева за неуниверситетските центрове и по 50 лева за университетските за облекчение на свободните наеми. Къде се стопиха обещаните 8 000 000 лева? Нали ние сме бъдещето на България?
Без посредник за студентските неволи
