На практика след Унгария Шенгенското пространство не работи, както е замислено. Шансът на България да бъде приета в Шенген през декември не е голям, като вероятността е около 20%. Не е напълно безнадеждно. Нашият път е да се опитаме да убедим Австрия, че от това, че те ще наложат вето, няма видимо да се промени играта за тях. Това каза Тихомир Безлов, гл. експерт „Сигурност“ в Център за изследване на демокрацията (ЦИД), в предаването „Светът е бизнес“ на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Ивайло Лаков.
Ситуацията с бежанците се развива и трябва да се има предвид, че всъщност голямата криза на Европа, а същите проблеми имат и в САЩ, е свързана с т.нар. „верижна миграция“. Това означава, че след като един член от семейството емигрира, той изтегля роднини и приятели. Те помагат на други свои приятели и т.н., обясни Безлов. Получава се ефектът на снежната топка.
В нашата ситуация има два въпроса – от една страна има неща, които не зависят от нас. Не можем да накараме Австрия да не налага вето. Това е вътрешнополитически проблем на Австрия. Австрийските анализатори казват, че ситуацията ще е такава до парламентарните избори в Австрия през 2024 година. Какво ще се случи след това, зависи от това какво ще се случи на изборите. Националистическата партия там води, каза Безлов.
„Темата за мигрантите променя ситуацията в ЕС от Швеция до Гърция. Навсякъде имат този проблем. А в България тази политическа тема я няма. За разлика от 2015-2016 година, темата за „нашествието“ на мигрантите я няма“.
Темата за договореността, която изглежда е постигната между държавите в ЕС по отношение на изготвянето на единна, обща политика за бежанците, гостът коментира като каза, че именно относно емигрантите са основните възражения на Австрия по въпроса с приемането на България и Румъния в Шенген. Австрия иска преразглеждане на бежанската политика в ЕС и „част от играта е, че тя няма да се съгласи двете страни – България и Румъния – да бъдат приети, докато няма решение по отношение на нелегалните емигранти“. Не е ясно каква е позицията на Нидерландия, но изглежда, че тя няма да налага вето на фона на твърдата позиция на Австрия.
„Същевременно видяхте острата конфронтация на Румъния с Австрия, като освен заплахата за дело имаше и призиви да се бойкотират австрийските стоки, а последното развитие, което е интересно, е, че те отказват да променят закона си за добив на газ в Черно море, където половината активи са собственост на OMV. Има една конфронтация и по тази линия – да я наречем икономическа. Имаше и други жестове. Там очевидно има една линия да се конфронтират за разлика от нас“.
Действително проблемът с мигрантите, незаконните бежанци, е общоевропейски проблем, подчерта Безлов.
За незаконните емигранти, идващи в България, той посочи, че данните показват, че най-много са тези от Сирия, следвани от емигрантите от Афганистан, а на трето място са тези от Мароко.
Балканският маршрут е по-евтин за идващите от Мароко, обясни събеседникът. „Взима се нискобюджетна линия, каца се в Истанбул и от там пътят до Западна Еворпа е по-евтин, отколкото ако платите на каналджии, за да се опитате през Испания да стигнете до Западна Европа. Мароканците преминават през Германия и продължават или към Франция, или към Испания, или към Белгия – към френскоезичния свят, където имат диаспори. За разлика от сирийците, които масово отиват в Германия“.
„Спецификата при сирийците е, че това са сирийски граждани, които са живеели в Турция и в момемнта интензивно емигрират, минавайки през България. Причината е натискът, който Турция оказва върху тях да напуснат страната, защото и по време на президентската кампания, и при местните избори емиграцията и приемането на сирийци се превърна в една от централните политически теми“.
Смята се, че в Турция има около 10 млн. незаконни емигранти от Близкия изток, каза събеседникът и посочи, че не отговарят изцяло на истината твърденията, че ЕС не изпълнява обещанието си за финансиране на Турция, за да облекчава тя мигрантския натиск към границите на ЕС. „Турция продължава да получава пари, които не са малко. (…) Но там има един такъв спор – как се разпределят тези пари. ЕС и институциите искат тези пари да отиват за мигрантите и съответно смятат, че Турция отклонява средства за собствени нужди. Дискусията продължава“.
„Тази година в Европейския съюз се случиха много неща по отношение на миграцията и си заслужава процесът да бъде описан от нашата камбанария. Предишният модел беше мигрантите да влизат в Европа от Турция, минавайки през Гърция или през България (през Гърция около два пъти повече). След това отиват в Сърбия, а от Сърбия в Унгария, откъдето – в Австрия. Но Германия затвори границите си и това е единият от проблемите на Австрия. Мигрантите започнаха да се регистрират в Австрия и страната взе мерки. Получи се ефектът на доминото. От Унгария мигрантите започнаха да не минават през Австрия, а да минават през Словакия. От Словакия – през Чехия или Полша и оттам – в Германия. Германия затвори границите с Полша и Чехия. Полша затвори границите си със Словакия. Чехия направи същото. И сега Словакия затвори границите си с Унгария. На практика в момента от Унгария нататък нямаме Шенгенска зона, защото е въведен граничен контрол. Друг е въпросът, че това не е българският граничен контрол – по цялата зелена зона, с огради, сигнални инсталации, с втора, трета линия гранична полиция, охранителна полиция, жандармерия, четвърта линия на изход“.
На практика това означава, че Шенген не функционира така, както е замислен. Австрия иска две големи промени – първо, да се преразгледат правилата в Шенген, защото тя има проблем в момента, добави експертът. „В момента всички граници около нея са затоврени, включително с Германия. Това е първото. Вторият проблем е Берлинското споразумение. Тоест, изискването бежанецът да се върне там, от къдете е влязъл. Този механизъм напълно не работи“.
„Но най-големият проблем в европейската политика е колко мигранти Европа може да приеме и какви мигранти. Защото една Швеция се превърна в отрицателен пример за това как една много масирана емигрантска политика, проведена през 2015-2016, при която Швеция прие около един милион мигранти, доведе до много сериозна криза на сигурността в страната. Швеция вкара армията си в градовете, за да участва в опазването на реда по улиците. Имат огромна улична и гангстерска престъпност. Ако сравняваме България и Швеция, то в т.нар. „мутренски години“ в България у нас имаше около 200-250 взрива, свързани с криминални групи, а сега в Швеция има 600 взрива годишно. Днес 20% от населението в Швеция не е родено там, но и много бързо е влязло в страната. То не е интегрирано. Възниква проблемът: какви хора може да приема Европа и колко бързо може да ги интегрира“.
Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria
