От „1000 причини да се гордеем, че сме българи“
№ 945
[ad id=“225664″]
Бележитият средновековен лекар Ходжа Булгар (XI-XII в.) напуска пределите на средновековна България и остава до края на живота си в Афганистан. Не просто остава, а лекува, откривателства, спасява болни и умиращи. Афганците и индусите и днес използват неговата “българска” мас за лечение на обгаряния и кожни рани. За него Хоросани пише: “Ходжа Булгари е самата щедрост божия… Той е помазаник Божи с изкуството и науката на тасаввуфа. Той имаше много ученици и е съвременник на Сенаи и Газневи”.
