Запознавам се със Събин Попов съвсем случайно. Намирам го в магазинче за бельо, което е в закътана старозагорска уличка. Погледът ми се рее между закачалките и след като интересът ми е задоволен, повдигам очи и забелязвам нещо уникално. На всички горни рафтове са подредени невероятни творения. В първия момент не разбирам от какъв материал са направени едни кафяви чудеса, които са толкова майсторски изработени, толкова фино, че не се забелязва никаква сглобка или несъвършенство. Още малко ще ви помъча и няма да ви кажа на какво се радва естетическото ми чувство.
Започваме приятелски разговор с възрастния мъж, който е оставен „да пази“ в магазина. Разбрах това, защото никак не му се удаде да ме осведоми за банските или за немските сутиени, подредени на щендерите. Съпругата му приготвяла обяда и той трябвало да спасява положението сред дамските „красоти“. Моите възприятия обаче, бяха тръгнали в друга посока. Неочаквано за мен в това приземно помещение открих толкова красота!
Запознаваме се със Събин Попов, който е 53-годишен старозагорец. Следва усмивка, защото видимата му възраст е малко над… той не ме кара дълго да се чудя и уточнява, че догодина ще навърши 73, но от 53 години живее в Града на липите. Оженил се е тук и Стара Загора става неговият град. Родом е от древния Старосел, който най-вероятно генетично му е вложил талант и въображение. Попов уточни, че вече 15 години е пенсионер, след като е работил в рудник „Ковачево“ и отначало много е скучал. Казвал си само: „Няма да се боря повече за нищо, ще си правя удоволствие.“ Преди 7-8 години внукът му поискал: „Дядо, направи ми замък!“ И така се започнало…
Събин засия, когато забелязах неговите творения. От сгушения на стола в ъгъла човек не остана и помен. Май вече ще трябва да ви кажа какво има подредено в магазина – уникално изработени кораби, влак с вагони, интересни рамки с картини, украшения. И всичко това е направено от картон и велпапе… Когато започнах да снимам, отчетох рядка прецизност в работата на самоукия майстор. Негови са разработките, идеите и начините, с които постига крайния ефект.
Когато поговорихме, той ме заведе в работилницата си, където имаше още куп интересни неща: възстановка на възрожденска къща, друг замък, стенобойна машина, средновековен кораб с всякакви „екстри“ за времето си и какво ли още не.
Разбира се, не аз съм първата, която е забелязала талантливия староселец. От Регионалния исторически музей са му давали няколко поръчки. За него Събин Попов е направил макети на пощата, както тя е изглеждала през 1932 г., воденица-караджейка с въртящо се колело, пещ за изпичане на глинени съдове, ковачница с мях, колело на каруца, пещ за хляб. И можете ли да повярвате?- материалът е само велпапе! Събин не оцветява картона, избира само различни нюанси и ги напасва. Всичко изглежда великолепно! Кафявото на картона, различни лепила, техника, която майсторът усъвършенства по метода „проба – грешка“ и перфектен резултат.
Много интересен проект е осъществил за децата. В музея се организирало събитие, в което малчугани трябвало да се забавляват. За тях Попов направил порта на Стара Загора, която разрязал на сегменти, за да могат децата да я сглобят. Оцветил някои от парчетата в краските на българския трибагреник.
Оставям майстора първо да обядва, а след това в неговата светая светих, където има купища подредени кашони, всякакви изрезки, много идеи за осъществяване и невероятен творчески дух.
Изложбата на Събин Попов през 2015 г. беше на ул.“Поп Минчо Кънчев“, до ресторант „Скалите“.
