Политици правят изказвания, пишат писма до европейски институции, споменават отново тоталитарния режим преди 1989 г. И някъде в цялото това политическо говорене често се промъква изразът „бивши хора“.
На пръв поглед, тези две думи звучат нелогично една до друга, защото по законите на природата няма как един човек да е бивш. В историята обаче този израз е популярен и асоциациите с него не са приятни. Точно затова е шумът около тях.
Всичко започна с едно от интервютата, които вицепремиерът и министър на вътрешните работи в служебното правителство Бойко Рашков даде. Той използва израза „бивши хора“ по адрес на бившите управляващи от ГЕРБ и лидера им Бойко Борисов.
Това предизвика остра реакция на представителите на партията и депутатите им в Европейския парламент.
В следващите редове разказваме какво точно стои зад израза „бивши хора“, как се е зародил и какво е довело до превръщането му в тежка присъда по време на комунистическия режим между 1945 и 1989 г.
Как започна всичко
Всичко започна с интервю на Рашков в петък вечер пред журналиста Сашо Диков за телевизия Евроком. При дискутиране на въпроса за назначението на началничката на кабинета му Елена Фичерова, на въпрос на водещия за това дали ще разреши нейно интервю, в което тя да обясни има ли връзки с Васил Божков, след като е била в неговата партия, служебният министър отговори:
“Тъй като чувам такива изказвания нагли в момента от бивши хора, може би ние трябва да осветлим някои въпроси, защото тази атака срещу Фичерова, тя не е случайна“.
По-рано в интервюто водещият и неговият гост обсъждат промените в службите за сигурност и системата на МВР, както и коментарите на бившия министър-председател Бойко Борисов относно Фичерова и уволненията.
В събота сутринта, по време на партийна сбирка, на която не присъстваха журналисти, но беше излъчена на живо в профила във Фейсбук на лидера на ГЕРБ, Борисов каза следното в свой монолог по повод скандала с подслушванията:
“Те толкова се объркаха, толкова се паникьосаха, че трябва много бързо да съшият нещо. И в желанието си това да го сторят дори ни нарекоха “бивши хора“, “бывшие люди“, както са казвали чекистите в Съветския съюз и са унищожили целия цвят на нацията си, същото е било и тука в България. Основният мотор на това е една мракобесна фигура, шеф на комунистическо следствие, изключително червен, шеф на червена диктатура“, каза Борисов.
Думите са по адрес на Бойко Рашков, който работи като следовател от 1981 г., а след 1995 е директор на Националната следствена служба. Бил е депутат от БСП.
Темата беше продължена в понеделник, когато евродепутати от ГЕРБ/СДС изпратиха писмо до всички групи в Европейския парламент, в което се оплакват от действията на служебното правителство. В писмото е обърнато специално внимание на репликата на Рашков от интервюто за „Евроком“.
Евродепутатите на ГЕРБ пишат, че изразът “бивши хора” е използван от комунистическия режим в България за обозначаване на противниците на комунистическата диктатура.
“Бившите хора” бяха изпратените в трудови лагери или на смърт; понякога включително някои от членовете на техните семейства”, пише още в писмото.
Евродепутатите припомниха и друго изказване на Бойко Рашков, когато пред БНР той заяви, че, ако е бил собственик на бТВ, е щял да уволни двамата журналисти, които му взеха интервю предния ден.
Какво означава “бивши хора“
“Бивши хора“ или само “бивши“ е израз, който започва да се използва още по времето на Руската империя, след излизането на разказа на Максим Горки “Бивши хора“, издаден през 1897 г. В него той описва живота на хората, които от охолство са достигнали до пълна мизерия.
След октомврийския преврат, когато на власт идват комунистите, изразът се използва за всички хора, които губят социалния си статут. Изразът се свързва с репресиите на Народния комисариат по вътрешни работи (НКВД), който по-късно става КГБ.
В списъка си с „бивши хора“ НКВД поставя бивши дворяни, помешчици (дворяните, притежаващи земя), белогвардейци, царисти, търговци, работодатели, индустриалци и други. Те са подложени на тежки репресии от новата съветска власт. Различни исторически прегледи посочват, че в категорията попадат милиони души.
През годините НКВД провежда множество операции срещу “бившите хора“, след които хиляди души са изселвани или изпращани в трудови лагери. Подобни са и действията на съветската власт по време на Голямата чистка през 30-те години, но тогава обект на гоненията са и всички потенциални противници на Йосиф Сталин.
Как се използва в България
„Братската“ любов между София и Москва и попадането на България зад Желязната завеса довеждат до заимстването на социалистическия термин и на българска територия. Тук категорията също обхваща широк кръг от обществото, в който попадат представителите на политическия, духовния и икономически елит.
След сформирането на Държавна сигурност (ДС) се създава и специална структура, която се занимава с “бившите хора“.
По думите на журналиста Христо Христов, който от години изследва и пише за дейността на Държавна сигурност, терминът е застъпен в работата на тайната партийна полиция, а също и в публични изяви на лидерите на режима като Тодор Живков и Вълко Червенков.
През 2017 г. Христов и Вили Лилков издадоха книгата “Бивши хора по класификацията на Държавна сигурност“, която разкрива мащабите и продължителността на репресиите, чрез които са заличени цели части от българското общество по съветски образец.
Пред Свободна Европа Христов каза, че най-сериозно репресираните, за които е бил използван изразът „бивши хора“, са представителите на политическия, стопанския и военния елит.
“Тази група от българското общество е преследвана не само пряко, но и дъщери и синове на “бившите хора“ са били преследвани само на това основание“, каза Христов и добави, че те са били разработвани от ДС и са били лишени от възможност дори за кандидатстване в университет.
“Терминът е от езика на ДС от едно тоталитарно, социалистическо време. За първи път представител на политическия елит си позволява да използва такъв термин [след 1989 г.]“.
Свободна Европа потърси за коментар служебния министър Бойко Рашков, но той не отговори на позвъняванията.
