Владимир Василев (вляво) и Сергей Петров (вдясно). Снимка: Бии Смарт Текнолоджис АД |
Сергей Петров е основател на „Бии Смарт Текнолоджис“ АД, която стой зад платформата „Истински мед“ и проекта „Осинови кошер“. Той е отдал живота си на опазване на природата и създаването на устойчиви технологии. Бакалавър по „Авиационна техника и технологии“ от ТУ София. След това завършва Бизнес администрация в НБУ. Бил е част от програмата „Космически Предизвикателства“ и стипендиант по Иновации и решаване на глобални проблеми към Singularity University / NASA Ames Research Park.
Владимир Василев е сериен предприемач, който е развивал различни технологични и социални бизнеси. Той е съосновател на „Истински мед“ и мениджър „Маркетинг и продажби“ в „Бии Смарт Текнолоджис“ АД. Образованието си завършва в Софийския университет, специалност „Политология“. Завършва Summer Entrepreneurship Program в Babson College. Занимава се и с трейнърство в сферата на сторителинга и маркетинга.
Защо навлязохте в точно този аспект на пчеларския сектор?
Сергей: Това е страст, която у мен се зароди през 2013 г. като хоби. Във все повече статии в интернет обаче пишеха не толкова за това как се става пчелар, а за това, че пчелите изчезват и последствията от това. Тогава си помислих, че ако можем да пратим човек на Луната, няма начин да не можем да се погрижим за едни от най-важните опрашители за човечеството. Така се роди идеята – да помагаме на пчеларите с технологични решения.
С течение на времето идеята се разслои, надгради и конкретизира в определени посоки. Днес компанията ни стъпва върху три стълба – иновативни бизнес практики, технологии и научна дейност.
Колко са пчеларите, които до момента са се възползвали от вашите технологии?
Сергей: Те са няколкостотин и са от различни места по света. Осъзнахме, че това, което можем да предложим като стойност, ще е от полза най-вече на хоби и малките пчелари, затова решихме да развием технологията си преди да търсим масовия пазар и да предложим решения като „Осинови кошер“, за да постигнем голямата си цел. Имаме клиенти на пет континента.
Защо всъщност избрахте точно тази ниша, на малките пчелари?
Сергей: Формирането на бизнес модела ни мина през различни етапи. Основната цел на компанията винаги е била да създава устойчиво пчеларство. Първо опитахме при най-големите пчелари в САЩ. Там не успяхме да постигнем съответствие на продуктовия пазар, защото се оказа, че сме подранили. Тогава търсенето на опрашителни услуги надминаваше предлагането в САЩ и, съответно, пчеларите не искаха да възприемат нови решения и практики за оптимизиране на продукцията, защото имаха възможност да увеличават цените си колкото поискат.
Това беше първата стена, която компанията ни удари. Тогава решихме, че можем да помагаме за операциите на по-малките малките пчелари в Европа. Малко по малко осъзнахме, че технологията може да се приложи на различни места по света и да се фокусираме и да създаваме позитивно влияние в пчеларството чрез различни проекти. Преговаряме с правителствени организации в различни държави за мащабни проекти, където да използваме технологията ни.
Дайте пример за такъв проект.
Сергей. Един проект, който скоро ще започнем, ще се осъществява в Индия, заедно с най-голямата неправителствена организация, която се занимава с опазването на пчелите – The World Bee Project. Там се стараем да създадем условия за работа, за препитание на местното население, тъй като те имат много сериозен проблем с дефорестацията. Те изсичат горите си, за да продават дървесината, но не получават добра стойност за нея. Това обаче е единственият им източник на препитание. Искаме да създадем възможност за препитание чрез отглеждане на пчели. За целта ще създадем пчеларски университет, какъвто създадохме в България, на място, на техния език, за да се обучават пчеларите. Кошерите ще бъдат интелигентни и има възможност и за менторство от разстояние, т.е. опитни пчелари ще се свързват с тези, които се учат и сега започват, ще им дават наставления, базирани на данни, които идват от кошерите.
Владимир: Имали сме запитвания и разговори с представители на правителствени организации и частни корпорации от Япония, Индия, Саудитска Арабия. Те имат интерес да внедрят подобна система за дистанционен мониторинг на кошери, които да изпълняват определени функции. В случая с Индия трябваше да се следят средства, вложени в изграждането на пчелини за хора в неравностойно положение. В Япония целта беше да се следи качеството на въздуха.
Сергей: В Япония най-голямата железопътна компания искаше да постави кошери върху новите гари, които прави. Тези гари са истински конгломерати, в тях работят по 10-20 хил. души, има бизнес центрове, супермаркети и т.н. Компанията искаше локално да се грижи за околната среда, като инсталира умни кошери. Проектът пропадна обаче. Към онзи момент не можехме да предложим цялостна услуга и затова се наложи да го откажем.
Владимир: Тези проекти са много големи, за тях са необходими много средства. Те показват обаче големия потенциал технологията да намери различно приложение. Технологията може да се използва за това да се доказва здравето на кошерите и оптималното им отглеждане. Все повече и частният, и държавният сектор си дават сметка, че новите технологии в пчеларството са наистина нужни. Водили сме разговори и българското Министерство на земеделието за въвеждането на технологията ни. Има различни бизнес линии, по които тя да бъде приложена в голям мащаб.
