Снимка: Димитър Кьосемарлиев, Investor Media Group |
Моментната снимка на електоралните нагласи седмица преди изборите сочи, че шест формации със сигурност ще имат представителство в следващото Народно събрание. Това показва изследване на „Тренд“, проведено в периода 1 – 7 ноември чрез 1013 интервюта с пълнолетни граждани. Изследването е финансирано от в. „24 часа“.
ГЕРБ задържа лидерската си позиция с 22,9% със сериозна дистанция от втория.
Основната интрига ще е за втората позиция, за която спорят БСП (15,1%) и „Продължаваме промяната“ (14,8%), като разликата помежду им е само 0,3% в полза на столетницата. Формацията около бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев разполага с по-голяма периферия от социалистическата партия и при по-висока избирателна активност може да се окаже на втора позиция. Твърдият и мобилизиран електорат на БСП би имал по-сериозна относителна тежест при по-ниска активност.
„Има такъв народ“ заема четвърта позиция с 12,8% от гласуващите, следван от ДПС с 10,3%. Демократична България събира подкрепата на 9,1%.
Под парламентарната бариера, но с шанс за представителство, е „Възраждане“ с 3,6% и „Изправи се БГ! Ние идваме“ с 3,3%. Партията на Красимир Каракачанов остава с подкрепата на 2,2% от гласуващите.
Декларативната избирателна активност за предстоящите предсрочни парламентарни избори е 55%. Като се има предвид, че 1% от извадката в изследването отговаря на 55 хиляди души, то може да се очаква да гласуват малко над 3 млн. български граждани. От избирателните списъци това би било активност от около 45%.
Президентските избори
Структурата на подредбата на президентските избори изглежда доста по-ясна от тази на парламентарните избори и трудно би могло да се очаква разместване в нея. Двойката Румен Радев-Илияна Йотова заема лидерската позиция в подреждането с 46,8%, следвана от Анастас Герджиков-Невяна Митева с 24,4% от гласуващите. Твърда трета позиция на Мустафа Карадайъ-Искра Михайлова (9,9%), които успяват да мобилизират целия електорат на ДПС.
Четвърта позиция заема двойката Лозан Панов-Мария Касимова-Моасе с 6,4% от гласуващите. Следват Костадин Костадинов-Елена Гунчева с 3,1%, Милен Михов-Мария Цветкова с 1,6% и Луна Йорданова-Иглена Илиева с 1%.
Декларираната активност на президентските избори е малко по-ниска от тази за парламентарните – 53%, като това би означавало малко под 3 милиона български граждани упражнили правото си на глас на вота за държавен глава. От избирателните списъци това би било активност от около 43%.
Вторият тур на изборите за държавен глава изглежда почти сигурен. Само изненадващо висока избирателна активност евентуално би могла да повиши вероятността за изход на изборите в един тур.
Данните са получени от терен, който е проведен седмица преди изборите за Народно събрание и държавен глава. Те не могат да се приемат като прогноза за изборния резултат, а за моментна снимка към периода на провеждане на терена. Проучването е реализирано само на територията на България и не отчита вота на българските граждани, които ще гласуват в чужбина, отбелязват социолозите.
