ДПС е като филм за филма. През тази партия можете да разкажете почти цялата политическа история на България след 1989 г., а най-вече задкулисната ѝ част.
Ето я съвсем накратко – историята започва с борба за ценности и справедливост, минава през обогатяване за сметка на държавата и отказа от справедливост, а сега е на етап „търсим изход от лошото положение“.
За ДПС се казва, че е партия, защитаваща правата на етническите турци. В събота тя се готви за първи път да избере за лидер етнически българин с огромно богатство и с наложени му санкции.
Това е депутатът Делян Пеевски, който е издигнат за съпредседател на формацията, заедно с друг народен представител – Джевдет Чакъров.
В късната есен на 2023 г. Доган виждаше само Пеевски начело на ДПС, но после размисли и предложи двама съпредседатели. Това ще бъде подложено на гласуване на Националната конференция на ДПС в събота.
Да се подложи нещо „на гласуване“ в ДПС е малко неточен израз, защото партията обикновено приема всички предложения на своя създател Ахмед Доган, който днес е пожизнен почетен председател на формацията. Ето пример за голямата му власт: той е първият от общо трима лидери на движението; но вторият и третият са свалени от власт именно от Доган.
Конференцията на ДПС идва на фона на война в Европа, на разклатено управление в България, чиято ротация предстои на 6 март, и на вътрешно недоволство на членовете на ДПС от предстоящия избор на съпредседател.
А имаше време, в което всичко беше по-лесно. Например в началото.
Кога се ражда ДПС
Един от първите големи въпроси веднага след падането на комунистическата власт през 1989 г. е как да се възстановят правата на българските мюсюлмани.
Няколко години по-рано през зимата на 1984-85 г. Българската комунистическа партия (БКП) е започнала с насилие да задължава етническите турци да сменят имената си със славянски. Тя казва, че мюсюлманите някога са били християни, но сега сами са открили, че са били българи. На гърба на тази пропаганда насилието срещу етническите турци е кръстено „Възродителен процес“ – заради тезата, че сега мюсюлманите преживяват тяхното „възраждане“.
В реалността българските турци са принудени да приемат новите имена с насилие, при което има жертви.
А по-късно, през 1989 г., малко преди да падне режимът на Тодор Живков, десетки хиляди от тях са изселени в Турция – процес, наречен от БКП Голямата екскурзия. Изразът е такъв, за да внуши, че хората напускат България по свое желание и за малко – като на екскурзия. Но това също не е вярно. Вярното е, че са изгонени.
Когато на 10 ноември 1989 режимът пада, България има следния облик: организирала е най-масовото депортиране на хора след края на Втората световна война, намира се в международна изолация, външният ѝ дълг е огромен, нови заеми няма откъде да се теглят, икономиката е затънала. В затвора има много хора, включително и авторитети в очите на българските турци, които са зад решетките по политически причини.
Новото ръководство на БКП обявява амнистия, освобождава затворниците, започва усилени преговори с външния свят за подобряване на имиджа си и на 29 декември 1989 обявява, че връща на българските мюсюлмани рождените им имена и правото да практикуват религията си.
Дни преди тази дата са освободени много политически затворници, сред които е един млад мъж, завършил философия – Ахмед Доган. Дълги години по-късно ще стане ясно, че той е работил за Държавна сигурност, но към онова време Доган е само един от героите, жестоко преследвани от властите.
Именно в този контекст на 4 януари 1990 г. във Варна е учредена структурата, известна днес като ДПС. По думи на бившия ѝ член Осман Октай тя е учредена под следното пълно име: „Движиение за права и свободи на турците и мюсюлманите в България“.
За неин председател е избран Ахмед Доган. Съучредители са други български етнически турци и мюсюлмани.
Първото име на организацията и политическият контекст, в който тя възниква, моментално рисува облика ѝ – това е партия, създадена от български мюсюлмани, за да защитава българските мюсюлмани. Минава време преди в ДПС да влязат и хора от българския етнос. Те са малко, обикновено се занимават с преговори с другите политически сили, дават интервюта, организират избори или са свързани с бизнеса.
През януари 1990, новата партия си търси мястото в една бушуваща България, която всекидневно е на улиците с искане за свободни избори.
Няколко седмици по-рано, на 7 декември 1989, когато много български турци са прогонени в Турция или са още в затвора, е създадена и първата некомунистическа коалиция – Съюзът на демократичните сили (СДС). По тази и други причини ДПС, която е създадена по-късно, остава самостоятелна формация, външна на тогавашната обединена опозиция. По-късно това е коментирано като една от големите грешки на първите седмици на прехода.
Първи действия в политиката
ДПС провежда първата си национална учредителна конференция в София на 26 март 1990 г. Това е важна стъпка за участие на предстоящите избори за Велико народно събрание (ВНС). Те са провеждат на 10 юни 1990.
Тогава ДПС получава над 491 хил. гласа, които в крайна сметка ѝ носят 23 депутатски места. Тогава става за първи път видимо политическото влияние на ДПС върху политическите процеси в България. В следващите 34 години ДПС остава в парламента, преживява успешно няколко опита за разкол и не сменя лидера си Ахмед Доган (днес почетен председател). Всички останали партии преминават през катаклизми, след които губят избиратели или се разпадат на няколко малки формации.
През 1991 г. СДС за първи път печели на избори и съставя първото некомунистическо правителство след половин век диктатура – това на Филип Димитров. Победата е с много малък превес и СДС няма сам нужните гласове, за да състави кабинет. Тогава ДПС подкрепя това правителство, но с две особености – няма писмено споразумение между формациите, а и ДПС няма министерски кресла.
Движението остава до СДС само няколко месеца. То оттегля доверието си в особен момент: когато българското разузнаване, ръководено от ген. Бриго Аспарухов, започва да обвинява съветник на премиера в недоказани оръжейни сделки с Македония (днес Северна Македония). По същото време кабинетът губи доверието и на президента демократ Желю Желев, под чието ръководство е разузнаването.
С гласовете на ДПС правителството е свалено. Няколко седмици по-късно с мандата на ДПС е създадено правителство, наричано експертно, с премиер Любен Беров. По-късно то става известно като „правителство на Мултигруп“.
„Мултигруп“ е финансова структура, свързана със стотици други компании, която печели контрол над множество държавни предприятия. Тя е посочвана като един от главните играчи в българската политика и икономика през 90-те. Начело на организацията от създаването ѝ до смъртта си през през 2003 г. стои борецът Илия Павлов.
Що се отнася до ДПС, основният му етикет след свалянето на Филип Димитров е думата „балансьор“. Така самият Ахмед Доган започва да определя ролята на ДПС в българската политика.
Официално във властта, заедно с царя
Още две редовни правителства по-късно – това на Жан Виденов и това на Иван Костов, звездата на ДПС започва да свети толкова ярко, колкото свети и днес.
Това става през 2001 г., когато бившият цар Симеон Втори се връща в България от принудителното си изгнание по времето на комунизма. Той основава партия (НДСВ), явява се на избори, печели точно 50% от местата в парламента и става премиер. Кампанията на НДСВ се свърза с финансиране от „Мултигруп“.
Коалиционен партньор на Симеон Сакскобургготски става ДПС, което за първи път официално влиза във властта и получава Министерството на земеделието и горите.
Оттогава до днес, без да има значение кой официално управлява това министерство, именно ДПС е силният играч в него и във всички негови структири като Държавен фонд земеделие (ДФЗ), Агенцията по безопасност на храните (БАБХ), Изпълнителната агенция по горите и други.
По същото време за председател на младежкото движение на НДСВ е избран един 21-годишен младеж – Делян Пеевски. Тогава той получава и председателското място в борда на „Пристанище Варна“ ЕАД. Майка му – Ирена Кръстева, става шеф на Българския спортен тотализатор.
„Разпределяне на порции“ и съдебна власт
С официалното стъпване на ДПС във властта постепенно започва да се говори и за силното влияние на партията в бизнеса.
Това признава самият лидер на движението Ахмед Доган. През 2005 г. той гостува в „Шоуто на Слави“, където казва, че „всяка партия има, така да се каже, обръч от фирми“.
„Сигурно половината бизнесмени, които са над средно равнище, са били или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка… Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик“, казва тогава той.
Това изказване става емблематично. Доган го прави дни преди парламентарните избори, които водят до съставянето на правителството между БСП, НДСВ и ДПС – т.нар. кабинет на „Тройната коалиция“. В парламента ДПС е трета политическа сила, но правителството е образувано именно с техния мандат.
Това, че ДПС се събира с БСП, поставя на дневен ред нещо, което изглежда забравено – насилието срещу българските турци, основни избиратели на ДПС. Все пак това масово престъпление е било извършено точно от партията, на която БСП е приемник – БКП.
Но темата някак угасва на фона на други събития. Освен министерството на земеделието, в това правителство ДПС вече има и вицепремиер, а и министър на околната среда. Делян Пеевски пък е зам.-министър.
Медийни публикации от онова време все по-често свързват партията с кадруване в съдебната система. Ако са били точни в преценката, значи това влияние на ДПС не е довело до никакъв резултат именно в борбата за справедливост за „Възродителния процес“ – делото срещу виновниците за това насилие е водено лошо, обвиненията са по недоказуеми факти, обвиняемите умират.
Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата
Към 2009 г., когато ДПС вече има 8 непрекъснати години в управлението, Доган произнася реч в село Кочан, в която разяснява на активисти на партията си кой е човекът с властта:
„Аз съм инструментът във властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата. Как депутат ще реши проблема за проектите и тяхното инвестиране? Не е възможно! Властта е в моите ръце! Това искам да разберете“.
ГЕРБ. Атентат. Орешарски
Годината е 2009 г., на власт идва ГЕРБ. В началото на управлението си Бойко Борисов министрите и депутатите му поне публично определят ДПС като враг и често атакуват партията във връзка с различни корупционни схеми, особено в земеделието.
Малко преди да го изберат за премиер, Борисов казва, че ще преследва Станишев и Доган до затвора.
Но не става така.
През 2009 Делян Пеевски вече е депутат ДПС и развива бизнеси, подпомагани от Корпоративна търговска банка (КТБ) на Цветан Василев. Това е банката, отбелязала неправдободобен ръст в края на управлението на тройната коалиция и началото на управлението на ГЕРБ.
Именно със заем от банката през 2007 г. майката на Пеевски – Ирена Кръстева придобива изданията „Монитор“, Телеграф“ и „Политика“. По-късно медиите стават още повече и за Пеевски се залепва изразът „собственик на медийна империя“. За един от основните проводници на влиянието му се смята ТВ7.
От онези времена остава снимка на тримата души, наричани „силните на деня“. На нея са депутатът Делян Пеевски, банкерът Цветан Василев и директорът на ТВ7 Николай Бареков.
След няколко години отношенията между Пеевски и Василев ще се влошат и това ще доведе до фалита на КТБ през 2014 г., принудителното изгнание на Василев от страната, претупването на делото за фалита от страна на прокуратурата и следствието. Накратко – до заличаване на потенциалното местопрестъпление и до жертване на участник от групата на „силните на деня“.
Но да вървим подред.
В началото на 2013 г. в НДК се провежда национална конференция на ДПС. Тогава Доган няколко пъти нарича лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов диктатор. Към края на речта споменава отново за “диктатора” и “колегата му от Анкара” – знак за влошените отношения на движението с Турция.
Доган нарича Борисов диктатор и го споменава до “колегата му от Анкара”. Това е знак, че ДПС влошава отношенията си с Ердоган
Речта е прекъсната от мъж, който излиза с пистолет на сцената и го опира в слепоочието на Доган. Атентатът е осуетен, но Доган спира да се появява пред публика.
Начело на движението формално застава Лютви Местан.
Няколко месеца по-късно кабинетът на Борисов пада от власт, а след изборите на негово място се образува правителство с премиер Пламен Орешарски. Това е и последният път, в който ДПС официално е част от управлението.
Една от първите стъпки на мнозинството е събитието, с което кабинетът на Орешарски, а и той самият, остават в историята – предложението на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Това събитие води до най-големите антиправителствени протести в България от началото на 21-ви век.
През 2013 г. има кратък период, в който ДПС активно говори и за престъплението, наречено от комунистическата пропаганда „Възродителен процес“. Това се случва след общ митинг с БСП на „Орлов мост“. Тогава лидерът на БСП Сергей Станишев и Лютви Местан си разменят целувки, а Станишев поднася извинения за „Възродителния процес“.
Русия. Прегръдка с Ердоган. И пак ГЕРБ
След краха на правителството на Орешарски ДПС отново минава формално в опозиция. Но при втория и третия кабинет „Борисов“, които управляват с кратко прекъсване между 2014 и 2021 г., вече я няма гневната реторика на лидера и членовете на ГЕРБ към ДПС.
По същото време се разрастват бизнесите, свързани с движението и негови представители, като Пеевски и Доган. Примери за това са „Лафка“ и ТЕЦ „Варна“.
През 2015 г. в партията има ново разместване. То е резултат от много събития, но водещото е ситуацията в света. По това време Русия вече е превзела два района на Грузия, анексирала е украинския полуостров Крим, спонсорира сепаратизма в Донбас и директно участва във войната в Сирия. За всичко това тя не среща особена съпротива от страна на демократичните държави.
През ноември 2015 г. турските сили свалят руски боен самолет и това води до криза в отношенията между Турция и Русия. ДПС излиза с декларация, която подкрепя „съюзника в НАТО Турция“. Тоест ДПС „избира“ Турция в конфликта ѝ с Русия.
Само няколко седмици по-късно Местан е изгонен от събрание на ДПС, а след това е и изключен от партията. Доган изнася реч, разпратена до медиите. В нея се критикува Ердоган. Медиите разчитат речта като проруска.
Начело на партията временно застава тримувират, а малко по-късно за председател е избран Мустафа Карадайъ.
Няколко месеца по-късно, в началото на 2016 г., турски медии излизат с информацията, че на Доган и Пеевски е забранено да влизат на територията на Турция.
Публичните позиции на Доган срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган пък продължават до 2017 г.
Обратът в отношенията настъпва едва през 2020 г., когато Ердоган участва в конференция на ДПС, на която отправя поздрав към участниците, но също и към неговия „скъп приятел Бойко Борисов“.
На вътрешната сцена ДПС успешно съжителства с управляващите от ГЕРБ. Тецът на Доган получава държавни пари от т.нар. студен резерв, а свързваните с Пеевски бизнеси, част от които и в бившите активи на КТБ, безпроблемно са продавани на нови собственици с благословията на контролираните от ГЕРБ регулатори.
Нещо повече. В последния кабинет на Борисов членове на ГЕРБ открито негодуват, че негови министри като Владислав Горанов, Младен Маринов и Емил Караниколов са подчинени на ДПС и Пеевски. Борисов реагира на призива, министрите са сменени.
За влиянието на ДПС и конкретно Пеевски в съдебната власт пък се говори от повече от десетилетие, включително и от страна на магистрати. Нито един орган обаче не се захваща да разглежда това.
Ситуацията не се промени дори и през 2021 г., когато Делян Пеевски е санкциониран за корупция от САЩ по глобалния закон „Магнитски“. Няма разследване на дейността му.
Но този случай го накара да излезе от анонимност, да започне да идва на работа в парламента, а впоследствие и да се превърне в основен говорител на ДПС.
ДПС днес
Днес ДПС е в пореден етап на метаморфоза, но този път промените са предизвикани отвън. Вписването на Делян Пеевски в черния американски списък доведе до желанието на депутата името му да бъде извадено оттам.
В момента ДПС не е част от управлението, но говори от негово име, най-вече чрез Делян Пеевски, който през 2023 стана председател на парламентарната група на ДПС. Това се толерира от официално управлявляващите „Продължаваме промяната – Демократична България“, или се коментира с усмивка.
Най-често споменаваната дума от страна на ДПС сега е „евроатлантизъм“. Промяната е толкова голяма, че след като преди десетилетие партията подкрепяше руски енергийни проекти, сега се превърна в основен говорител срещу бизнеса на руската „Лукойл“ в България.
Различията с Турция изглеждат изгладени. Наскоро имаше среща на Пеевски и Чакъров с външния министър на Турция Хакан Фидан.
В продължение на поне два месеца през есента на 2023 г. Пеевски беше лансиран като бъдещ председател на ДПС, но това се промени. Самият почетен председател Ахмед Доган си промени позицията и каза, че вижда двама председатели начело на движението – Пеевски и Джевдет Чакъров.
Промяната на нагласите стана около годишнината от „Възродителния процес“ в самия край на декември, когато лидерите на ДПС обикновено се покланят пред мемориал на убитите през 1984 г. Пеевски за първи път присъства там, но около него беше почти цялата парламентарна група на движението. Източник на Свободна Европа обясни това с напрежение сред избирателите и местните организации на ДПС.
В очите на хората от райони с компактно турско население Пеевски е като чуждо тяло – той не говори турски, не познава живота на хората, които живеят около мемориала, може и да разбира каква травма е нанесена с „Възродителния процес“, но няма как да я е преживял. За някои от местните лидери бизнес биографията на Пеевски е по-съществен проблем.
Ето в тази ситуация в събота ДПС ще избере новите си лидери.
Към това се добавя и общият политически контекст в страната – с прокламирания евроатлантизъм на Пеевски, в ситуация на скандали в съдебната система, в която мнозина твърдят, че партията кадрува. И по време на спор за власт с няколко партии, с които уж не участва в управлението.
