Пътуване
Пътувам навътре от себе си.
В посока, обратна на разума.
Все по-близо до тебе
и историята ни, неразказана.
В абстрактността на времето
размиват се всички граници.
Ако мигът е риск – поемам го.
Отгръщам се – неизписана страница.
В основата на дланта ми тупти
предчувствие взривоопасно
и по спиралата на кръвта ми пълзи
мисълта, че няма страшно.
Небето ми олеква със вървенето.
И тишината става мека от обичане.
Всичко има точно обяснение.
И нищо вече на страх не прилича.
Пътувам оттатък думите. Смътно
си спомням, че била съм без теб.
Прекрачвам звезда – аз, простосмъртната.
И падам. В твоите ръце.
Борислава Бонева
Препечатка от стихосбирката „Късчета време“
