Първо бяха приказките за опазване на стабилността. После дойде директното изнудване. Сега наред е паниката от зимата. Но всеки път целта е една: да се внуши, че нито един проблем не може да бъде решен без Борисов и ГЕРБ.
Януари е зимен месец, а през зимата обикновено е студено. Когато пък е студено, понякога вали и сняг. А когато вали повечко сняг, често има проблеми с придвижването. Досега всяка година е имало зима и няма причини този път да е различно.
Казаното дотук може да звучи като досадно бълнуване. Но само на човек, който не следи събитията в България през последните няколко дни. След блокадата на автомобили на автомагистрала „Тракия“ точно преди Нова година, причинена от блокажа на инстутициите, сега властта реши да поведе битка срещу снега. Говорят за „снежен ад“, „сибирски студ“, „бял апокалипсис“. Три министърки обясняват едновременно в три национални телевизии колко страшно ще стане и колко много те ще ни помогнат да преживеем тази криза. Държавни институции организират пресконференции в тъмна сутрин, които се излъчват на живо в ефир. А Министерството на образованието обявява извънредна ученическа ваканция, защото е… зима.
Защо?
Отговорът вече го видяхме, когато премиерът в оставка Бойко Борисов лично се появи преди седмица на блокираната магистрала, понеже вероятно нищо в държавата не може да бъде свършено без личната му намеса. По същия начин цялото правителство се появяваше в продължение на дни в сполетяното от трагедия село Хитрино, където взривили се цистерни убиха седем души. По същия начин денят на цяла България започваше с извънредни изявления, излъчвани на живо в ефира и на трите национални телевизии. Случаите са различни, целта обаче е една – да се внуши на населението, че нито един проблем не може да бъде решен без личната намеса на Борисов, че кризите се плашат само от министрите на ГЕРБ, че Бог да ни е на помощ без тях…
Опитът за масово всяване на паника, на чийто фон Борисов и ГЕРБ да бъдат представени като единствени спасители, не е нещо ново. На няколко пъти миналата година българите трябваше да изтръпнат от „бежанската вълна“. Тези дни наблюдаваме пореден опит за всяване на паника. Медийното присъствие трябва да е още по-масирано, а „спасяването“ трябва да е още по-драматично. Идват избори все пак.
Иван Бедров
Предишните тактики
Стратегията на управляващата партия си остава същата, сменя се само тактиката. Липсата на алтернатива трябва да бъде доказана така: паника, а после спасяване. Преди това беше мантрата за стабилност. Как нещата може и да не вървят по най-добрия начин, как може и да се правят компромиси с лоши и още по-лоши, как важните действия се отлагат, само и само да не се клати лодката: защото нали виждате какво става около нас?! Но постепенно стабилността започна да се усеща като застой и да се използва предимно за подигравки. И дойде време за смяна на тактиката. Така стигнахме до директното изнудване: Ако не изберете моя кандидат, ще подам оставка! Ако не гласувате за нас, ще спрем санирането на блокове! Видя се обаче, че и двете тактики не помогнаха – недоволството на мнозинството българи бе показано на изборите.
Може пък този път да получат различен резултат от същото упражнение. По-важният въпрос обаче е защо изобщо им се налага да правят такива маймунджилъци. Отговорът е следният: ако не се бяха уплашили от съпротивата срещу необходимите реформи, ако работеха за повече справедливост, ако бяха позволили на бизнеса да диша и извън партийните схеми, ако бяха гласували радикални промени в правосъдието и сигурността, ако бяха уволнили огромна част от излишната администрация и модернизирали останалата, ако бяха създали условия икономическият ръст да се усеща от повече хора, тогава нямаше да има нужда да плашат избирателите, за да гласуват за тях. Сега се надяват снегът да покрие страха им.
Източник: Дойче Веле
