Операта на Джакомо Пучини „Бохеми“ вече е емблематично заглавие за Държавна опера – Стара Загора. Премиерата й беше на 31 март 2017 г. А утре, 16 декември 2021-ва почитателите ще могат отново да гледат и слушат спектакъла от 19 часа. Ето я и историята на Пучиниевите „Бохеми“.
По-голяма част от оперите на Пучини са посветени на любовта и съдбата на героини, които страдат и умират заради нея. Това са жени, които са посветили тялото и душата си на любовта, които са измъчвани от чувство на вина, наказани с душевна болка и накрая унищожени.
В отношението му към тази тема прозира съчувствие и състрадание към героините, откъдето идва и силният емоционален заряд на оперите му. Той е в състояние да се идентифицира с темата на всяка от тях, като създава особена, собствена атмосфера.
Сюжетът на „Бохеми“ му е близък, тъй като напомня студентските години и съжителството му с Масне. По това време вече е нашумяла едноименната опера на приятеля му Жул Масне, а със същия сюжет и заглавие работи и Леонкавало. Съперничеството между него и Леонкавало се отразява зле на приятелските им отношения.
Между тях назрява скандал, който се пренася и в пресата, където Леонкавало обвинява Пучини, че е присвоил идеята му за опера. И двамата написват оперите си, а техен съдник остава времето.
Либретото за Пучини е написано от Джузепе Джакоза и Луиджи Илика по сюжета на „Сцени от живота на бохемите“ на френския писател Анри Мюрже. Работата по него продължава повече от 2 години, а Пучини често е недоволен от написаното. Композирането на самата опера му отнема само 8 месеца.
Пучини създава прекрасна лирична творба, която се счита за една от най-съвършените му опери и се играе по световните сцени с голям успех.
Премиерата на „Бохеми“ отново е в торинския оперен театър „Реджо“ на 1 февруари 1896 г. Тук за първи път Пучини се среща с 28-годишния Артуро Тосканини, под чието диригентство се изпълнява операта и зародилата се дружба между тях остава през целия им живот.
Премиерата на „Бохеми“ минава безуспешно
Представлението минава без успех, а спектаклите в Миланската скала и в операта на Рим също не са приети добре от публиката. Отрицателно се изказват и музикалните критици. Творбата е приета положително едва при представянето в Палермо. Парижката преса я приема радушно и отбелязва, че Пучини, който никога не е ходил в Париж, описва съвсем реално живота в Латинския квартал.
През същата година прави съществени промени във второ действие на операта, добавя една сцена и преработва финала. След това композиторът заминава за Париж, за да подготви представянето на „Бохеми“, която там е приета с въодушевление.
В България „Бохеми“ е поставена през 1922 г. от Софийската народна опера с диригент Маестро Георги Атанасов и режисьор Н. Д. Веков.
