Синодът на Българската православна църква (БПЦ) напомни в неделя, че преди 1000 година Охридската архиескопия е била учредена като Българска архиескопия и заяви, че фактите от българската история не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня.
Като повод за напомнянето в документа се посочват отправените към БПЦ „незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство“ заради отказа ѝ да участва в тържествата, проведени в края на май в Охрид.
Миналия месец този отказ предизвика и протест пред синодалната палата в София, по време на който прозвуча дори искането специалните служби да проверят дали БПЦ не действа като държава в държавата под влиянието на чужди държави и под чужд диктат. Протестиращите призоваха патриарх Неофит да свика извънредна сесия на синода, която да ревизира решението.
От фондация „Българска памет“, която организира протеста, заявиха, че той „е израз на гражданска позиция и огорчение от откровената антидържавна дейност, водена от Светия Синод”. Фондацията съобщи, че двама български архиереи дори са получили забрана да присъстват като посетители на честванетов Охрид.
Тогава от Синода разпространиха съобщиха, че годишнината ще бъде отбелязана на 10 юни с литургия в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и че във връзка с бележитата годишнина ще бъде изготвено извънредно послание.Което и беше направено днес.
Може да се предположи обаче, че с това БПЦ реагира и на появилите междувременно информации, че македонският премиер Зоран Заев и и МПЦ (чието пълно име сега е Македонска православна църква – Охридска архиепископия)с отделни писма са поискали от Вселенската патриаршия да предприеме инициатива за връщане на църквата в канонични рамки под името Охридска архиепископия.
Така, както бе обявено предварително, тази неделя в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“беше отслужена тържествена архиерейска света литургия по повод 1000 годишнината от основаването на Българската Охридска Архиепископия.
По време на литургията беше прочетенои обещаното патриаршеско и синодално послание по повод годишнината.
В него се казва, че част от големия проблем за статута на Православната църква в днешна Република Македония е въпросът за историческата съдба на съществувалата в миналото Българска Охридска архиепископия, от чието учредяване през настоящата 2018 година се изпълват хиляда години.
В посланието се отбелязва, че във връзка с отказа на Българската Православна Църква да участва в тържествата, проведени на 27 и 28 май в историческия храм на Божията Премъдрост в град Охрид, към БПЦ са били отправени незаслужени упреци, достигащи до обвинения в предателство.
По повод създалата се ситуацията с посланието БПЦ заявява и припомня, че „историята на Архиепископската катедра на древния и прославен в църковното минало Охрид е органична, безусловна част от историческата приемственост на родната ни Българска Православна Църква – Българска Патриаршия, както е записано и в приетия и утвърден от Шестия църковно-народен събор (2008 г.) неин Устав“.
Също така, че такива са фактите от българската история, и те не могат да бъдат променени и изопачени, независимо от конюнктурата на деня. И припомнят, че покорилият България ромейски император Василий II учредява в Охрид не друга, а тъкмо Българска архиепископия, каквато тя остава до самото си закриване през 1767 г. Както и че след това в годините на възкресяването на българския дух – началото на организираното движение за завръщане на църковната ни самостоятелност е поставено тъкмо в Охрид, а дейците на църковната ни независимост настояват за възстановяване на Православната ни църква като приемник едновременно на Търновската патриаршия и на Охридската архиепископия.
[ad id=“225664“]
Обръщайки се към българите БПЦ казва, че днес на Балканите съществуват съвсем различни в сравнение с далечното минало държавни и църковни реалности. Отбелязвайки, че вследствие от различни обществено-политически процеси в този регион през годините са утвърдени нови държави и нови поместни Православни църкви – приемници на една или друга, съществувала в миналото църковна юрисдикция. Онова обаче, което продължава и днес да обединява всички нас – без изключение – е нашата от Христа Иисуса поверена ни спасителна православна християнска вяра, се казва в посланието.
И се отбелязва, че заради това Българската църква е приела ролята на посредник за уреждането на каноническия църковен статут на Православната църква в Република Македония.
Посланието продължава с това, че „ние сме готови и днес да сторим всичко, което е по силите ни и което е в съгласие със свещените канони на светата Църква, за да подпомогнем нашите православни братя в днешна Македония – в съгласие с изричната и ясно изразена воля и на останалите братски Православни църкви“.
БПЦ се обръща към миряните – в Родината и далеч от нея, с послание за мир и радост, като призовават всички към вярност на светото Православие и на светата Христова Църква, но „вярност още и към изкованата с толкова много труд и кръв Църква и държава, които нашите предци ни завещаха и с чиято историческа памет ни повелиха да не правим никакви компромиси, но да я пазим за поколенията – за да го има народът ни и занапред, за да пребъде България“.
