България се сдоби със свой „Оскар” благодарение на пианиста, избрал актьорския занаят Димитър Маринов, който изпълнява една от главните роли във филма „Зелената книга”. Лентата получи приза за най-добър филм на церемонията в Лос Анжелис, а заченатият в Търговище, осиновен и отгледан в София актьор разбуни духовете, като развя българското знаме на сцената, когато получаваше наградата с колегите си.
Митко не крие, че е щастлив и доволен от живота си в Щатите. След „Оскар”-а това е обяснимо, но признанието е направено доста преди наградата – още през 2013-а, когато артистът очаква раждането на втория си син. Всичко започва през 1990 г., когато след турне с фолк джаз формация в Европа, Канада и САЩ, артистът остава като политически бежанец в Ноксвил. По-късно Маринов се жени за американката Дженифър, двойката има две деца – Йордан и Михаил. Първият, кръстен на майка му, вторият – на мъж, помогнал на българина да се установи в САЩ.
Тази история е една от многото, които могат да станат част от вълнуващ филм за живота на таланта. Самият той разказва, че в началото на 90-те, когато пристига в Америка, го приютява семейство, загубило в катастрофа син на неговата възраст. Американските му осиновители не просто му помагат да се справи с живота, но и го подкрепят и морално. Това е второто осиновяване на Димитър.
Българинът се ражда като извънбрачно дете през 1964 г. Майка му се казва Йордана и на нея е кръстен първият син на актьора – Йордан. Маринов споделя, че затова настоявала съпругата му и двамата решили името на първородното им дете да започва с Y, за да не му викат Джордан. Йордан, който вече е на 14 години, с гордост казва в училище, че е българин. Тийнейджърът разбира български и говори свободно с татко си. Първите думи, които научила на родния език на мъжа си съпругата Дженифър били „чушки” и „шопска салата”.
Артистът споделя, че първата му осиновителка бил негова бездетна леля, омъжена за един от най-богатите и известни по онова време индустриалци в България – Братя Маринови. Но комунистическата власт прокудила жената от апартамента ѝ на централната столична улица „Оборище” 33 и настанила там активистката Вълка Горанова. Малкият Митко и леля му заживели в кухня на жилището, която споделяли с още две семейства. Въпреки мизерията момчето се запалва по музиката и от 4-годишен Димитър започва да свири на цигулка. Като поотраства, става член на детската филхармония „Пионер” и с нея пътува по света. В една от американските биографии на Димитър е отбелязано, че като цигулар в „Пионер” през 1979 г. свири в залата на ООН в Ню Йорк под диригенството на легендарния Ленард Бърнстейн.
Докото отбива военната си служба в началото на 80-те на XX век, Димитър и негов приятел опитват да избягат от България с „Ориент експрес”. Хващат ги, пребиват ги и едва 19-годишен, бъдещият носител на „Оскар” се оказва в затвора. Остава зад решетките цели две години и половина, като изтърпява жесток тормоз – чупят пръстите на едната му ръка и само помощта на затворническия лекар – почитател на класическата музика и на „Пионер”, ръката на Димитър е спасена, за да продължи да държи цигулката. Актьорът разказва, че напук на нещастията завършва ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Още като ученик обаче посещава актьорска школа, водена от Невена Коканова. Именно великата актриса му предрича голямо бъдеще и думите ѝ завинаги остават в паметта му. Коканова казва на Димитър Маринов: „Пътят ти е толкова далечен, просто дръж посоката”.
Така идва 1990 г., когато покрай турне решава да остане в САЩ като политически емигрант и се установява в Ноксфил, Тенеси. Със 112 долара в джоба си, без познати и без бъкел английски, Митко започва да свири на улицата, за да изкара пари поне за храна. „Първите 10 години винаги са тежки, като годините в казармата – без език, без пари, без познати, емигрантски живот. Миене на чинии, хвърляне на пици”, връща се назад Димитър.
Смее се на въпроса дали в Америка мечтите стават реалност: „Мечтите стават реалност само тогава, когато се работи за тях. Ако се работи сериозно, ако се трудиш и си готов да рискуваш. Бях щастлив да срещна хубави хора, които винаги са ми помагали и са ме окуражавали: „Не се предавай”, „Ще стане”. Взимал съм заеми оттук-оттам, връщам, пак взимам. Живеех с по 3-4 долара на ден, с цигари назаем”, спомня си българинът.
Димитър Маринов започва с филмите чак през 2009 г., като „виновник” за насочването му към Холивуд е Башар Рахал. „Той беше човекът, който ме нави да се ориентирам и да кандидатствам за Холивуд. Аз съм театрал. Театър е бил моята мечта и любов. В Америка играех в театъра, докато един ден Башар каза: „Виж какво – имаш лицето, имаш таланта, пробвай – в киното и телевизията са парите”. Пробвах и първият ми успех беше реклама с Аштън Къчър, в която бях главен актьор. Рекламата беше успешна, въртя се 2 години. Седмица по-късно спечелих роля във филма „Мъже от стомана”, разказва за началото си в киното нашенецът. С „Мъже от стомана” той за пръв път стъпва на червения килим. Следват участия в сериали с известни имена като Матю Пери, Клифърт Съдерланд, София Вергара, която го „кръщава” Мистър БГ Бийн, пише „Уикенд“.
Типично по нашенски Димитър Маринов оценява светът на Холивуд: „Там липсва това приятелство между актьори, което е в България. Особено за актьорите от моя ранг, които сме около периферията. Но на сцената има професионално отношение. Изненадах се, че бях поканен от София Вергара да пия кафе с нея – тя смяташе, че съм смешен, говоря испански, а тя е колумбийка и може би затова ѝ станах симпатичен. Приятели сме с колега украинец, но защото той е украинец, а аз българин, а не заради актьорството. Няма взаимоотношения като в България и на мен това ми липсват доста”, споделя артистът.
