Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) настояха за предприемане на дипломатически стъпки България да стане разпределител в енергийния проект „Бял поток“.
[ad id=“236993″]
В писмо на трите организации до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев и енергийния министър Теменужка Петкова, се казва:
Бяхме информирани от български фирми с контакти в правителствените среди в Туркменистан за ускорено придвижване на проекта „Бял поток“, заобикалящ България, за доставката на 16 милиарда кубометра газ от Туркменистан за Европа.
[ad id=“225664″]
По тяхна информация, за важността на проекта е заявил официално Марош Шевчович – вицепрезидент на Европейската комисия, а самият проект е включен в списъка на проектите в ЕС „от общ интерес“, което го определя като приоритетен за финансиране от европейските фондове и европейските банки, дори вече са отпуснати средства за работа по проекта на газопровода Туркменистан – Азербайджан – Грузия – Черно море – Румъния – Западна Европа.
„Бял поток“ е с дължина от 1 138 километра и ще доставя 16 милиарда кубометра газ през 2022 г. Подготвя се от грузинската нефтогазова корпорация „GOGC“, която е основния собственик на проекта и се управлява от Министерството на енергетиката на Грузия. GOGC е разработила пътната карта на газопровода. През 2019 г. планира да завърши всички изследователски работи, които се оценяват на 35 млн. USD, голяма част от които ще изплати ЕС.
Недоумение буди у нас насочването на газопровода към Румъния и оттам – за Западна Европа, заобикаляйки по-краткия път през България, игнорирайки определянето на енергийната свързаност на България със Западните Балкани. Тези решения за пътя на газопровода се приемат по време на нашето Европредседателство и ни обричат да станем придатък към Западните Балкани.
[ad id=“237001″]
Надяваме се, че нашите представители в ЕС ще положат необходимите усилия този проект да определи България да стане разпределител със стратегическото си положение на този енергиен поток.
Надяваме се, че Вашите контакти с лидерите в ЕС по време на Българското председателство на Съвета на ЕС ще помогнат да бъде издигната ролята на България в областта на енергийната свързаност на Западните Балкани и ще дадат възможност успешно да решаваме въпросите по диверсификацията на доставката на енергийни източници, а също и връщането на позициите ни като енергиен център, които изпуснахме, докато бе спрян проектът „Южен поток“.