България е сред лидерите в „криене“ на данъци от едрия бизнес сред страните от Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Това показва доклад „Избягалите данъци“, посветен на данъчното облагане на най-големите компании в ЦИЕ, изготвен от шест неправителствени организации по европейски проект.
[ad id=“225664″]
За България разработката е направена от неправителствената организация „За Земята“. Според тях десетте компании у нас, които отчитат най-голям оборот за 2015 г., взети заедно не само че не плащат данък на държавата, но всъщност получават данъчни приходи от над 150 млн. лв.
Десетте компании с най-голям оборот за 2015 г. в България са платили общо само 44 млн. лева (22.5 милиона евро) корпоративни данъци. Това е относително нисък принос към националния бюджет. Съвкупните продажби на първите десет български компании са в размер на близо една четвърт от БВП – и въпреки това данъчните постъпления от техния бизнес се равняват на само 2.3% от събраните корпоративни данъци за 2015 г., се посочва в документа.
Законът за корпоративното подоходно облагане позволява да се приспадат минали загуби от облагаемата печалба, припомнят авторите на изследването. Дава се пример с руската „Лукойл“, която е собственик на най-голямата компания в България. През последното десетилетие „Лукойл България“ е обявила общо 1.7 млрд. лв. загуба и не е платила нито цент корпоративни данъци в България. В същото време в Русия „Лукойл“ само за година е внесла приблизително 1.5 млрд. долара.
Сред другите „техники“ на корпорациите е да се начисляват огромни разходи за външни услуги, като консултантски и управленски такси на стойност хиляди евро на ден. Съдружниците дават „кредити“ на своята компания и след това събират от нея 10% или по-висока лихва.
Някои търговски вериги използват свързани компании, които са собственици на магазините, и плащат на себе си значително по-високи наеми от пазарните. Други начисляват огромни суми за ползването на своите собствени търговски марки, прехвърлени в офшорни компании, източвайки по този начин печалбите си към Лихтенщайн или Британските Вирджински острови.
Установихме редица случаи, в които холдинги избягват данъци, като се обграждат с дъщерни фирми „над“ и „под“ своята производствена фирма, базирана в България. Често тези дъщерни фирми предоставят скъпи части и материали и събират изкуствено надути такси за дистрибуция, се посочва в документа.
Изследването констатира, че прозрачността по отношение данъците е относително висока. Едновременно с това обаче чрез предоставяне или отнемане на рекламни приходи, най-големите компании могат да контролират осведомеността за данъците в националните медии.
[ad id=“238430″]
В законодателството на редица страни е предвидено приспадане от дължимия данък на загубите от предходни години, но само в България данъчната загуба е придобила подобни размери, е посчено в дклада.
България води не само по отношение на либералното данъчно облагане на големия бизнес. В сравнение с другите страни в региона, а и отвъд него, българският бюджет най-силно разчита на „скритите“ данъци.
ДДС и акцизите върху горивата и тютюневите изделия формират над 70% от данъчните приходи в държавния бюджет у нас, пише в доклада. За сравнение средната норма на „скритите“ данъци за страните в региона е с около една трета по-ниска.
Заключението на доклада е, че данъчните подаръци за „едрия бизнес“ падат върху плещите на обикновените хора и на малките и средни местни фирми.
В доклада „Избягалите данъци“ са посочени данъчните практики на полската Orlen Group, която има мощен клон в Чехия. В Полша Orlen е платила половин милиард злоти данък печалба, но в Чехия дъщерната Unipetrol отчита загуба в четири от последните пет години. При положение че над половината от разходите на чешкото поделение са за доставки от Полша, това не може да не породи въпроси, се казва още в анализа. Още повече, че освен Orlen инвеститори в Unipetrol са и няколко анонимни кипърски акционери.
Според доклада Унгария се очертава като „данъчният рай“ в Централна и Източна Европа. Повечето от най-големите компании там плащат ефективен корпоративен данък под 1%, независимо, че ставката за печалби над 500 млн. форинта е 19%. Тук изпъква унгарското поделение на General Electric, което е получило близо 9 млрд. долара дивиденти от други поделения на конгломерата, за да бъдат те обложени в Унгария с 0.002% данък, пише в анализа.
Според експертите редица от най-големите компании в Полша са държавни или с голямо държавно участие и за тях е много по-трудно да се възползват от вратичките в данъчните закони. За сметка на това, те декларират много ниски печалби и съответно данъчните им отчисления са скромни.
В Латвия Latvenergo постига най-висока норма на печалба (20%), но в същото време плаща и най-нисък данък, тъй като ползва данъчни отстъпки за внедряване на нови технологии.
В Словения Gorenje пък не е плащала корпоративен данък в течение на пет години.
Докладът „Избягалите данъци“ предлага още редица примери за големи компании – данъчни „иноватори“ в ЦИЕ.
Експертите, които са изготвили проучването, заключват, че независимо от ниските данъчни ставки в региона, големите компании в ЦИЕ като цяло се изкушават да избягват дължимите данъци.
„Безплатен обяд няма: щом Големият Бизнес не иска да плаща, плаща населението. В интерес на гражданите е правителствата от Централна и Източна Европа да работят заедно на европейско равнище, за да осигурят общ набор от правила и норми за данъчно облагане на компаниите“, препоръчват авторите на доклада.
[ad id=“218548″]
Изследването е направено от българското екосдружение „За Земята“, чешката Glopolis, унгарската Demnet, латвийската Lapas, полската IGO и словенската Ekvilib.
Докладът е изготвен по проекта „Заедно за данъчна справедливост – да мобилизираме европейските граждани да поставят неравенството и данъчната справедливост в центъра на европейската програма за развитие по време на Европейската година на развитие 2015 и отвъд нея“, който се финансира от Европейския съюз. Съдържанието на документа е отговорност на авторите му, а данните, на които те се позовават, са събрани от официални източници.
