Правителството не се е отказало да изпрати на Европейската комисия планове за справедлив преход до края на годината. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов пред Свободна Европа в сряда. Тези планове са задължително условие за получаване на европейските средства, предвидени за зеления преход на най-зависимите от въглищната енергетика области Стара Загора, Кюстендил и Перник.
Във вторник евромисарката по регионално развитие Елиза Ферейра каза на брифинг, че Комисията е информирана от българското правителство, че „България няма да има интерес да започне изпълнението на плановете си за справедлив преход и през настоящата година“.
По думите на Пеканов кабинетът не е информирал Комисията за такова свое намерение. Той потвърди, че правителството не се е отказало да изпрати териториалните планове за справедлив преход до края на 2023 г.
„През тази година продължава работата и аз се надявам и съм уверен, че трябва да се завършат и трябва да се подадат плановете за справедлив преход и България трябва да се възползва от този ресурс“, каза Пеканов в телефонно интервю, след като Свободна Европа поиска уточнения за причините за забавянето. Той отдаде думите на Ферейра на недоразумение.
Свободна Европа изпрати уточняващи въпроси до говорител на Европейската комисия, но до момента не са получени отговори.
Парите за България от Фонда за справедлив преход са близо 1,2 млрд. евро. Те са предназначени за т.нар. въглищни райони – Перник, Кюстендил и Стара Загора, където делът на въглищната индустрия в икономката е най-голям. С тях ще се инвестира и в създаване на нови работни места и преквалифициране на хората, заети във въглищната енергетика.
За да получи достъп до тези пари, страната трябва да изпрати в Брюксел и да получи одобрение за териториални планове за справедлив преход за областите, към които ще бъдат насочени парите.
България вече загуби част от парите като не подаде плановете за справедлив преход през 2022 г. По думите на Пеканов става дума за 96 млн. евро. Парите за 2023 г. обаче са значително повече – над 800 млрд. евро. Според Пеканов срокът за подаване на плановете, за да не бъдат загубени тези средства, е края на тази година.
Вицепремиерът обясни забавянето с това, че по плановете за справедлив преход трябва да се поемат ангажименти за затваряне на въглищни мощности. Те включват ангажиментите по Плана за възстановяване и устойчивост, който е със срок на действие до 2026 г, но и нови ангажименти, защото срокът на действие на механизма за справедлив преход е до 2030 г.
Решението на 48-ото Народно събрание за предоговаряне на Плана за възстановяване в частта му за енергетиката на практика блокира процеса, каза Пеканов. Депутатите задължиха правителството да преговаря за отпадане на ангажимента за намаляване на емисиите от въглищните централи с 40% до 2026 г. и гарантиране, че те ще работят без ограничения поне до 2038 г.
„[Решението] е в посока намаляване на ангажиментите“, каза Пеканов. „Докато по Фонда за справедлив преход те трябва да бъдат засилени. По тази линия в момента е много трудно да се намери решение как да действаме напред.“
Решението на парламента предвижда правителството да представи позиция за предоговаряне на ангажиментите за намаляване на емисиите от въглищните централи до края на март. Преговорите с Брюксел ще се водят в седмиците след това, каза още Пеканов.
България е единствената от всички страни от ЕС, която няма приети териториални планове за справедлив преход до края на 2022 г. според отговори на Европейската комисия до „Капитал“.
