България официално подаде документите, необходими за получаването на второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Това съобщиха българското Министерство на финансите и Европейската комисия (ЕК) в понеделник.
Новината идва на фона на протести на енергетици и миньори, които искат изтеглянето на териториалните планове на България за справедлив преход на въглищните региони.
Кандидатстването за второто плащане стана възможно, след като в последните три месеца България казва, че е изпълнила над 30 мерки. Така страната навакса сериозното забавяне в изпълнението на плана, отбелязва финансовото министерство.
Срокът за тези мерки беше до края на 2022 година. ЕК не налага санкции при забавяне.
По първото искане от края на миналата година България получи първите 2,6 млрд. лева от заделените европейски пари.
Второто плащане е на ориентировъчна стойност от около 1,4 млрд. лева и включва 66 етапа и мерки за изпълнение (62 от тях са отчетени като изпълнени). Общо 22 са свързани със законодателни промени.
От оставащите 4 неизпълнени етапа първият цели намаляване на обществени поръчки с единствен кандидат за 2022 г., вторият – отпаднал проект за Интермодален терминал в Русе заради липса на инвеститорски интерес, третият – незавършена обществена поръчка за оборудване на влакове, а четвъртият – предстоящото приемане на т.нар. Закон за несъстоятелността на физическите лица.
Заради неизпълнението на тези етапи ЕК има право да намали частично изплатената сума.
В рамките на два месеца следва Еврокомисията да оцени подаденото искане. Предстоят консултации и с Икономическия и финансов комитет, преди да се извърши плащането.
За да бъде завършена оценката, трябва да бъдат приети и подзаконови нормативни рамки, свързани със Закона за медиацията, Закона за енергетиката и Закона за енергията от възобновяеми източници.
Необходимо е още България да обяви процедура за изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници, както и да подпише договорите по проекта за дигитализация на жп отсечката Русe – Каспичан.
Окончателната версия на ПВУ не предвижда затваряне на въглищните централи преди 2038 г., а залага на други проекти в енергетиката, които да намалят нуждата от въглища.
България може до получи до 5,69 млрд. лева до 2026 г. по ПВУ, ако в замяна изпълни определени предварително договорени реформи. Сумата е разпределена в общо девет транша, всеки от които е свързан с конкретни мерки. Въглищните централи са част от мерките за втория транш.
ПВУ е част от механизма на Европейския съюз (ЕС), чиято цел е да подпомогне излизането на държавите членки от кризата, причинена от коронавирусната пандемия, но и да допринесе за дългосрочно устойчиво развитие.
