Служебният кабинет има два месеца за разплитане на обръчи, затягани години. В България отново се търсят следите на стотици милиони лева. Толкова са отпуснати от ББР на 8 фирми, четири от които може би свързани с Пеевски
Коментар на Емилия Милчева за Дойче Веле
Служебният кабинет има по-малко от два месеца за разплитане на обръчи, затягани десетина години. Вчера бе обявена проверка в още една голяма каса на властта – Българската банка за развитие (ББР). Служебният министър на икономиката Кирил Петков съобщи в предаването „120 минути“ на bTV, че специална комисия ще влезе в ББР, за да провери как са изразходвани 946 милиона лева (това е близо една трета от активите ѝ). Толкова са отпуснатите кредити към осем големи частни компании, от които „четирима може би са свързани индиректно с Делян Пеевски„, каза Петков.
Така, след известно публично затишие около името на олигарха, пак се заговори за Пеевски. Намерението да бъдат осветени финансови схеми, чрез които са били облагодетелствани свързани с „кръга на Сараите“ дружества, е нещо повече от задачата, поставена на служебното управление – да разкрие какви ги е вършила властта на ГЕРБ. На пръв поглед проверката на ББР попада в този обхват. Заедно с „Автомагистрали“, „Български ВиК холдинг“, Държавната консолидационна компания (ДКК), „Монтажи“ и др., се смята, че единствената държавна банка също е в схема, при която управляващите са насочвали огромни публични средства към „гари разпределителни“ – за да бъдат прехвърлени към определени фирми. Работа на комисията, но и на прокуратурата е да установи с кои политически лица са свързани те. Макар и частна, Корпоративна търговска банка (КТБ) също беше в схемата, но след фалита явно ѝ бе намерен заместник. При аферата „КТБ“, платена с над 4 милиарда на данъкоплатците, се оказа, че тогавашният „Банков надзор“ на БНБ не е проверявал съвсем добросъвестно трезора. А как ли надзорниците от БНБ са проверявали ББР!
„Калинките“- пазители
Ако схемите с държавните фирми и насочваните към тях милиарди укрепваха икономическата мощ на властта и кръговете ѝ, администрацията от лоялни и верни чиновници пазеше далаверите да не излязат на бял свят. Така например, според Кирил Петков, „Надзорният съвет на ББР носи директна отговорност за отпуснатите заеми, а не само изпълнителният директор“. Оказва се обаче, че капиталът на ББР не е бил 100% собственост на държавата – 0.0004% или 8 акции е притежавала друга банка. Поради това за смяната на надзора на ББР са били нужни три месеца, тъй като въпросната банка е трябвало да даде съгласието си. Едно служебно правителство с два месеца мандат няма как да извърши такава промяна. Само че банката с 8-те акции, чието име не беше назовано от Петков, поискала с писмо да ги дари и сегашният кабинет приел. Затова и смяната на Надзорния съвет вече е възможна.
Същевременно обаче неговият председател бе върнат на предишния си пост – Стамен Янев отново е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции (БАИ), която оглави през 2015 г. „В момента е много важно максимално голям опит да се влее обратно в агенцията, така че да се опитаме да привлечем свеж капитал, колкото можем по най-ефективния начин“. Това беше аргументът на служебния министър Кирил Петков за връщането на Янев в БАИ. Това обаче обаче на практика спасява Янев от ревизията в ББР.
Наред с това се разбра и друго: що за експерт е била бившата шефка на БАИ, появила се по телевизиите, за да озвучи ефира c „Реваншизъм!“. Едва тогава светът научи, че Десислава Трифонова е юрист и преди е била „началник отдел във фонд „Земеделие“ по селската програма, където минават огромни парични потоци“ (пред bTV). Разбра се и това: че Трифонова се прибра пак там, тъй като ѝ пазят щата. Около Трифонова се появиха и други подробности: била известна в ДФ „Земеделие“ с тесни връзки с ДПС, кариерата на брат ѝ Марио Трифонов в ДАНС и МВР също свързват с ДПС и конкретно с Делян Пеевски. А Министерството на икономиката, под чиято егида е както БАИ, така и ББР, също беше обвързвано с този опекун. Появиха се и данни за коефициента на полезно действие на Трифонова – нула привлечени чуждестранни инвестиции.
Срив на ПЧИ в последните 10 години
Все едно дали Трифонова, или Янев е начело на БАИ – факт е, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България бележат сериозен спад през последните десетина години. За периода 2010-2019 година те са около 12.4 млрд. евро, докато в предходното десетилетие надхвърлят 35.1 млрд. евро. А само в годината на присъединяването на България към ЕС влизат над 9 млрд. евро – рекорд, който не е повторен.
Публикувани преди дни данни на Световната банка показват друг траен приток на инвестиции от чужбина, който през повечето години от периода 2007-2020 дори е превишавал ПЧИ. Става дума за парите от българските емигранти. От присъединяването на България към ЕС през 2007 година до 2020 включително, те са изпратили 23.8 млрд. долара (19.9 млрд.евро). Средно на година българите от чужбина са вкарвали по 1.7 млрд. долара (1.5 млрд. евро) за последните 13 години. Тези средства са по-малко от договорените от европейските бюджети за този период – общо над 27 милиарда евро. Но са съпоставими и с тях, и с преките чуждестранни инвестиции.
За българските граждани и потреблението те са допринесли повече от ББР, подпомагала избрани от властта фирми с милиарди публичен ресурс. Допринесли са и повече от БАИ, която има 27 души персонал и бюджет от 918 000 лева за 2021 година. Задача на следващото правителство е да реши колко от 17-те министерства, 12-те държавни и 29 изпълнителни агенции да запази. И какво да прави с ББР.
