Автобиографията на сина на най-известния бос на сицилианската мафия, Салваторе Риина – Тото излезе на български език. Тази книга беше бойкотирана в родината на семейство Риина, книжарниците отказваха да я продават.
Салво Риина разказва за баща си Тото, наричан още Звяра заради изключителната си жестокост, за семейството, описва годините в нелегалност, ареста на Capo dei capi, разказва моменти от престоя в затвора, където лежи по обвинения за връзки с мафията. В книгата си Салво Риина разказва и за най-бруталните атентати срещу висши магистрати в Италия, доживотните присъди на баща си и брат си от Коза Ностра.
Книгата предизвика скандал в Италия през април, когато излезе там, заради откровения разказ за най-търсеното от властите италианско семейство. Книжарници дори отказаха да я продават, пише offnews.bg. „За да се борите с мафията, трябва да я познавате добре“, казва обаче италианският журналист Бруно Веспа, който също е упрекван, че е взел интервю с Риина.
В книгата за първи път от сърцето на италианската организирана престъпност излиза откровен разказ за това какво е да бъдеш отгледан от Тото Рина, какви съвети е дал той на наследника си и как се е държал по време на взривения с осем тона експлозив мост от летището към Палермо. Тогава – на 23 май 1992 г. – са убити магистратът Джовани Фалконе, съпругата му и трима охранители.
След атентата Италия „побелява“ от своеобразния протест с прострени бели чаршафи с надпис „Не на мафията” и „Вие не сте ги убили. Пътят на техните идеи ще го извървим ние.”
Същата вечер Тото Риина е бил у дома, гледал е новините по телевизията, а малкият Салво не е подозирал, че баща му може да стои зад атаката.
Салво Риина пише книгата след излизането си от затвора, където баща му ще лежи при пълна изолация доживот заради над 100 убийства и атентати. След 8-те години и 10 месеца зад решетките Салво живее в Падуа под полицейско наблюдение, с вечерен час и без право да излиза от града.
Синът, видял Тото Риина преди 14 години, описва емоцията от срещата в затвора така:
„Гледах баща си мълчаливо. Беше друг човек – външно, както винаги, силен, но отвътре беше някак различен. Това беше първият и последен път, когато го видях да плаче. Тотò Риина никога не се е разкайвал за живота си, никога не е имал нужда да ни иска извинение, защото винаги е знаел, че има подкрепата ни и той подкрепя нас. Затова на връщане в самолета осъзнах, че онези сълзи бяха сълзи от обич. Ако баща ми имаше силата да го изрече, онзи ден може би щеше да каже: „Простете ми”. Онзи ден, гледайки ни в очите с уязвимост, каквато дотогава не познавах, той беше разбрал, че е загубил най-ценното нещо в живота си.” А това най-ценно нещо е семейството.
