10 октомври 2022 г. Едва минава 9:00 часа сутринта, а над западния украински град Лвов за пореден път ехти въздушна тревога. Нещо обичайно през последните месеци. Затова тя бърза да отиде веднага в бомбоубежището. Час по-късно чува първите взривове.
„Противовъздушните системи спират ракетите, затова обикновено сме, така да се каже, в безопасност“, казва Анастасия Бочан пред Свободна Европа.
Тя е на 21 години и е родена и израснала в Лвов. Майка ѝ е медицинска сестра, а със започването на войната баща ѝ се записва като доброволец в армията. До миналата година тя е студентка по международно право и животът ѝ не е по-различен от този на много други европейци на нейната възраст. Работи в неправителствена организация, където помага на деца в неравностойно положение, а през свободното си време обича да пътува.
Семейството ѝ отдавна живее със страховете заради войната. Когато е на 13, Русия предприема незаконната анексия на Крим, а баща ѝ за пръв път се записва като доброволец в армията по време на конфликта между украинските сили и проруските сепаратисти в източния регион Донбас.
Над 8 месеца след началото на непредизвиканата руска инвазия в Украйна, Анастасия разказва как войната е променила живота в родния ѝ град, макар той да е далеч от фронтовите линии на изток и на юг.
Месец на въздушни тревоги
Въздушната тревога на 10 октомври продължава цели 5 часа. На четвъртия час светлините в бомбоубежището започват да примигват, а интернет връзката и обхватът на мобилните телефони се губят. Когато сирените най-накрая спират Анастасия, отива в центъра на града, за да опита да се свърже с родителите си.
Това беше един от най-трудните моменти, защото нямах никаква връзка с близките си.
„Хванах интернет за около 3 минути. Всички хора се опитваха да се свържат с близките си. Бяхме като в зомби филм – всеки върви и гледа в телефона си. Това беше един от най-трудните моменти, защото нямах никаква връзка с близките си“, спомня си младата украинка.
На следващия ден е обявена нова въздушна тревога, която продължава цели 6 часа. Този път Анастасия се скрива в бомбоубежището още в началото.
През следващите три седмици това се повтаря всеки понеделник. Щом засвирят сирените, градът застива. Градският транспорт спира да се движи, а хората трябва да прекъснат работата си и да се насочат към най-близкото безопасно място.
„Дори се шегувахме, че трябва да обявим понеделник за почивен ден, защото знаем, че е невъзможно да се работи. Защото руснаците ще стрелят отново“, разказва Анастасия.
Новата реалност
Началото на войната сварва Анастасия във Вилнюс, Литва, където тя е на обмен по програма „Еразъм“. Точно, когато трябва да се върне в Украйна, чува новините за първите бомби. Семейството ѝ успява да я убеди да остане, но за да е по-близо до тях, тя се мести в Билгорай, полски град до границата с Украйна.
След първоначалния ступор тя решава, че иска да помага с каквото може, затова започва да организира доставки на хуманитарна помощ от Полша. Впоследствие прекарва и един месец в Лоди, Италия, откъдето работи по доставката на дарения за Украйна. В края на април тя тръгва за родината си заедно с два камиона с помощи.
През юни най-накрая се завръща в Лвов за по-дълго време. В началото постоянните въздушни тревоги и преминаващите военни самолети много я стресират, но впоследствие приема случващото се.
Хората се научиха как да живеят нормално по време на война.
„Честно казано се свиква, защото това е реалността. Можеш да го отричаш, колкото си искаш, но колкото по-бързо го приемеш, толкова по-добре за теб и за психичното ти здраве. Хората се научиха как да живеят нормално по време на война.“
Анастасия обаче признава, че не с всичко се свиква. Най-много съжалява за отнетата възможност на хората да си правят планове за бъдещето. По думите ѝ никой вече не мисли за повече от два месеца напред, защото не се знае какво ще се случи.
Зимата идва с режим на тока
Заради зачистилите руски обстрели по електроцентрали, в момента в цяла Украйна има режим на тока и Лвов не е изключение.
Градът е разделен на 6 района, като в 3 от тях няма ток сутринта. При Настя времето от 21:00 часа вечерта до 4:00 часа сутринта е без електричество.
За да се справи с тази ситуация общината приема местна разпоредба. Според нея всяко домакинство трябва да закупи електрически генератор, като половината от сумата за него се покрива от общината. Освен това домакинствата трябва да се сдобият с печки на дърва.
Успоредно с това в сила остава и вечерният час – от полунощ до 5 часа сутринта. В това време градът се проверява за диверсантски групи.
Да купиш коктейл за войник на фронта
Всекидневните въздушни тревоги карат бизнеса и обществените институции да бъдат креативни. Много барове и ресторанти намират начин да продължат да работят и по време на въздушна опасност. Заведенията започват да предлагат собствени бомбоубежища, където клиентите им могат да останат, докато това е необходимо.
„Така могат да продължат да работят и да изкарват пари, като същевременно гарантират сигурността на хората“, казва Настя.
В някои от тях дори можеш да купиш коктейл за войник на фронта. Това е вид дарение на цената на едно питие. Средствата от тези коктейли се използват за екипировка.
„Много хора сега предпочитат тези барове, защото ние имаме възможността да ходим на бар именно заради войниците, които в момента ни защитават на фронта“, добавя украинката.
Училищата също намират начини да продължат да работят. Братът на Анастасия е на 15 години и е в 10-и клас. Той редува една седмица присъствено с една седмица дистанционно обучение.
„В случай на въздушна тревога всички деца трябва да отидат в бомбоубежището, което е в мазето на училището. В неговото училище обаче учат повече от 1000 деца и няма как всички те да се съберат там“, споделя Настя.
За да се пести от електричество, много училища обмислят да преминат изцяло в дистанционен режим през зимата. Предприемат се и други мерки като удължаване на зимната ваканция и учебната година.
Войната все още е там
Въпреки всички трудности, животът в Лвов продължава активно, особено през уикендите. Хората се разхождат по центъра, има улични артисти, които пеят и танцуват.
„Това дава надежда и щастие, което може да изпиташ дори и в това време. Затова казвам, че хората свикнаха с войната. Ако в началото хората се чудеха дали трябва да се крият, или трябва да бягат, сега има един баланс между живота и войната“, казва Настя.
Тя споделя, че дори и в състояние на война, хората в Украйна намират начин да останат силни духом. Според нея, „ако в първите месеци на войната хората отлагаха живота си, сега ние започнахме да живеем отново, но много по-осъзнато“.
Украинката подчертава, че това е възможно благодарение на воюващите на фронта войници. Затова и инициативите в помощ на армията се радват на голям интерес. Само за 24 часа след бомбардировките на 10 октомври, например, са събрани 252 милиона гривни (6,7 милиона евро). Те са за закупуването на украински дронове камикадзе.
Сълзи от радост. Как украинците посрещнаха своята армия в Херсон
Херсон отново е украински, каза президентът на страната Володимир Зеленски в петък. Ден по-късно той съобщи, че въоръжените сили на Украйна са си върнали контрола върху над 60 населени места в областта.
В тази галерия събрахме снимки от посрещането на украинската армия в освободените селища.
