ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Южна поща”, бр. 6, 1990 г.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ИЗБОРИТЕ –
ВРЕМЕ ЗА РАВНОСМЕТКА
В навечерието на първите свободни избори след четири десетилетия тоталитарно управление въпросът за съдбовността на избора, който ние, избирателите, трябва да направим, изпъква с цялата си острота и принципност. Защото съществуващата възможност да направим своя избор е и свобода и отговорност. Както никога досега, днес нашето социално и политическо чувство е поставено на сериозно изпитание. Политическата ситуация у нас в много отношения е безпрецедентна. Комунистическите режими в другите източноевропейски страни бяха буквално пометени от мощните демократични движения. Социалистическият лагер бе отпратен в историята като лош спомен, но и като предупреждение. Комунистическите партии като основен инструмент на тоталитарната власт бяха бързо разградени и отвън, и отвътре и с нормализирането на политическия живот бяха изведени извън орбитата на държавното и обществено управление. Същевременно у нас със забавянето на общодемократичните процеси, с относително ниската гражданска и политическа активност на широките слоеве от населението и със създалата се голяма обществена и политическа организационна пъстрота (възстановените и новосформираните партии бързо надхвърлиха цифрата 80) бе създадена възможността апаратът на комунистическата партия да прояви гъвкавост и посредством умели политически манипулации да съхрани до настоящия момент и властта и привилегиите, и имущественото си състояние. Нека добре се вгледаме в някои от „животоспасяващите” мерки, взети от апарата в този критичен за страната момент – жертва на „бити фигури” (малка козметична операция, свързана с незначителни персонални промени на върха и по места и едновременно с това с привличането на отговорна работа на честномислещи и уважавани комунисти), промяна на името, потуляща връзките с нелицеприятното минало, създаваща привидността за радикалност на обновлението (промяна, извършена без пререгистрация на членска маса!), механичен отказ от някои от ръководните принципи на болшевизма (като демократическия централизъм например) при принципното съхраняване на старите организационни структури, изземване и издигане от свое име на основните лозунги на опозицията (опозиционната преса вече публикува съдържанието на някои партийни документи, третиращи този въпрос) деклариране на отказ от човеконенавистната комунистическа идеология без посочване на „новите” идейни корени (при една боязлива социалдемократическа ориентация на някои от декларираните програмни цели). Това бе пределът, до който можа да достигне апаратното мислене. Установките на тоталитарното съзнание се оказаха твърде силни.
В тези условия усилията на обединената демократична опозиция у нас бяха насочени главно към „демонтирането” на непригодната за едно бъдещо демократично развитие партийно-държавна машина. Насажданата от БСП представа, че „тоталитарната система” е вече в основни линии разградена, е илюзорна. Това е по-скоро оптическа измама, създадена посредством умела политическа манипулация.
Гласувайки със синята бюлетина за листата и кандидатите на СДС, ние ще гласуваме за категоричната раздяла с тежкото стопанско, идеологическо и културно наследство на четири десетилетия тоталитарно управление, ще гласуваме за радикално демократично обновление на изстрадалата ни родина.
Вярно е, че нашите кандидати не са известни. Те не са заемали отговорни държавни и обществени постове. Вярно е, че не им достигат и материални възможности за провеждане на една нормална предизборна кампания. Това е обяснимо. Но не е вярно, че доброто качество, професионализмът, високата квалификация са или в, или на страната на БСП. Интелигенцията, която все още служи на управляващата БСП е тази, която самата тя създаде в годините на своята диктатура.
Нашият утрешен избор има съдбовно значение.
Имаме ли историческото право да предоставяме още кредит на едно безнадеждно загубено доверие?
45 години стигат!
Членската маса на бившата комунистическа партия не може да се пребори с могъщия си апарат, със своята номенклатура. Предстои тежко и дълго боледуване. Възникването на гражданска и политическа опозиция – това е само начало, началото на разпада на една хипертрофирана партия – олицетворение на един политически динозавър.
На кого ще отдадем предпочитанията си, на кого ще гласуваме доверие?
Днес решаваме ние, гласоподавателите!
„ЮЖНА ПОЩА”
