ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 69, 1990 г.
В света на частния бизнес
СЕГА НАКЪДЕ
„Към приватизация – ще кажат новите хора на новото време – там ни е спасението.” Добре, но нашата посока към надеждата не е еднопосочна. Всеки, който е тръгнал по осеяния с много нормативни уловки път, е стигнал до разклонението – аренда или частен бизнес. И двете биха ни отвели, ока не до светло бъдеще, то поне до по-поносимо ако в основата на тяхното залагане стоеше конкуренцията, а не дефицитът. Тъй като дефицитът е властващият цар-господар, то и тези понятия придобиват все по-български вариант на приложение. Отначало несигурно, а сега вече уверено към тях се отправят упреци за все по-голямото опразване на магазините. Подхвърлени ни като спасителна сламка още по време на стария режим, днес арендата и частният бизнес увеличиха многократно размерите си и въпросът, който стои на дневен ред, не е за тяхното по-нататъшно съществуване, а да се избегнат редица негативни явления в условията на плаващо законодателство и дефицит. „Арендата според мен е живо ограбване – споделя главният счетоводител на фирма „Касиопея” Димитър Келешов. – На практика арендаторите ползват само банковата сметка на арендодателя, без да им се оказва някаква друга помощ. Най-тежкият камък в нашето законодателство е размерът на арендната вноска. При определянето й за база се взема печалбата от миналата година, без да се имат предвид условията, при които се е работила тогава. Арендаторите са принудени с пачка пари да обикалят по складовете за снабдяване със стоки.” Размерът на арендната вноска е бич срещу арендатора, защото за да реализира печалба, арендаторът е принуден изкуствено да повишава цените. А когато става дума не за лукс, а за ежедневни стоки, може би е уместно да попитаме Министерството на икономиката и планирането и Министерския съвет кому са нужни шапки като „Нармаг”, „Обществено хранене” и други настоящи арендодатели, които не само не спомагат за развитието на търговията и услугите, но и действат като бюрократична справка.И докато арендаторите чакат такова стопанско законодателство, при което псевдочастните им заведения да се превърнат в частни хората от частния бизнес вече се радват на сносните си печалби, които не са задължени да делят с никакви арендодатели. Един от настоящите старозагорски бизнесмени, реализирал добра печалба в частния бизнес, е Иван Дедов, собственик на фира за комплексна информация, съдействие и реклама „Касиопея”. Започнал миналата година със заем от няколко хиляди лева, преминал през много перипетии, докато се сдобие със собствено помещение, сега се радва на стокооборот от 200 000 лева от продажбата на оказионни и антикварни стоки. Иван Дедов и другите като него знаят правилото, че с беден национален пазар се прави богат бизнес, но знаят също, че този богат бизнес е условно понятие в условията на плаващото ни законодателство. Собственикът на „Касиопея” е категоричен: „И най-добрият западен бизнесмен не би се оправил с нашите закони.” И специалисти, и бизнесмени са на мнение, че данъчната тежест е непосилна за все още крехките рамене на частника. Неговите искания са за нов закон за данъка върху печалбата. Въпреки съществуващите различия между арендата и частния бизнес, общото за хората, избрали един от двата пътя, е постоянството, липсата на компромис, неуморимата надпревара с времето. Само допреди няколко години си мислехме, че тези качества са неприсъщи за българската природа, но се оказа, че те са били в латентно състояние и е трябвало нещо да се случи за да влязат в активна фаза. Разрастването на тази активност и положителна посока зависи само от Великото народно събрание и неговите решения.
Йовка АТАНАСОВА
