„В Турция ни лъжат, че границите са отворени“

Споразумението с Турция трябваше да спре нашествието на бежанци към Гърция. Близо 2 месеца по-късно преселници продължават да прииждат, макар да нямат шанс да продължат пътя си към Европа. Защо?

 От месец и половина Махмуд Ало чака на гръцкия остров Хиос. Младият сириец от Дамаск иска да отиде при майка си и тримата си братя, които са в Северна Германия. Едва пристигнал в Гърция, обаче, бил отведен в нещо като затворнически лагер, наречен Виал. Вратите на лагера междувременно са отворени за хората, които от 25 дни са в него, но това не променя положението им. „На остров си, няма как да се махнеш“, казва Ало. Понякога той отивал до близкото село да си купи нещо за ядене, тъй като храната, която им дават в лагера, била отвратителна.
Неверни информации

Но след като границите са затворени, а условията в лагерите – ужасни, защо все още много бежанци продължават да пристигат в Гърция? „В Турция им казват, че границите все още са отворени, а условията в лагерите са съвсем прилични. Просто пращат бежанците в Гърция“, казва Лавида.

Такъв е и случаят с Ало. „Знаех, че границите са затворени, но ми казаха, че тъй като съм сириец, ще ме пуснат. Смятах, че ще мога да продължа пътя си към Европа, където е семейството ми“. И понеже не станало така, той подал молба за убежище. Оттогава е минал повече от месец. „Дадоха ми номер, но след това никой вече не ме потърси. Не знам кога и как ще мога да продължа пътя си“, казва Ало. Чувал от бежанците в лагера едно или друго, но официални информации от властите нямало.

Лош късмет имал Мохамад Карим от Афганистан, който също попаднал във Виал. Веднага след сключването на споразумението между ЕС и Турция той бил изпратен на остров Хиос, след като преди това му отнело цял месец да премине през Пакистан, Иран и Турция. Мохамад бил първият бежанец, отпратен в лагера Виал. Неговата молба за убежище поне била разгледана сравнително бързо. Колкото повече хора били настанявани в лагера, толкова повече се бавело разглеждането на случаите, защото служителите не насмогвали.

„Тук разполагаме само с двама души, които провеждат разговорите. Двама души за 2000 мигранти! При това положение хората ще трябва да чакат с месеци, възмущава се Карим. А и лагерът изобщо не е пригоден за толкова много хора. Освен това между бежанците, които идват от различни страни, често избухват разправии. Чичото и братовчедът на Карим дошли в лагера след него и все още не са повикани за разговор.

Отчаяни опити за бягство

Заставени да чакат дълго, някои търсят възможности да се върнат в Турция. Ало например споделя, че чул за шест-седем семейства, които искали да се върнат в Турция, за да търсят оттам друг начин да стигнат до Европа. Според информация на агенция ДПА, в началото на седмицата няколко мигранти дори се опитали да преплуват 15-километровото разстояние от Хиос до турското крайбрежие – петима мароканци и един алжирец, които нямали шанс да получат убежище. Спасила ги крайбрежната охрана, която ги прибрала.

От началото на април насам бежанци не са били връщани от Хиос обратно в Турция, казва Лавида. Според нея, турското правителство е спряло връщането на бежанци в страната, за да упражни натиск върху ЕС и да получи желаната отмяна на визовия режим за турските граждани. Много бежанци в Хиос не искат да бъдат прехвърляни в други бежански лагери в Гърция, защото се страхуват, че могат да бъдат експулсирани.

Карим обаче няма защо да се тревожи. „Получих официално разрешение за убежище. Сега мога да отида в Атина. Скоро ще ми дадат новите документи“, казва той. И се надява скоро да стигне до семейството си в Европа. Дотогава обаче ще трябва да чака

Автор Майке Верлат

Източник Дойче Веле