„Вагнер“ не е вписана в регистрите на правоприлагащите органи и регистъра на юридическите лица в Русия, а бойците ѝ са неизвестни. Твърди се обаче, че Главното управление на Генералния щаб на руските въоръжени сили негласно контролира организацията. Според някои руски и западни експерти частната армия дори вече е звено в рамките на руското Министерство на отбраната, което в крайна сметка е подчинено на руското правителство.
През януари 2022 г. издателство „Гонзо“ в Екатеринбург публикува мемоарите на бившия наемник Марат Габидулин, но в съкратено и цензурирано издание, в което има само намеци за дейността на частната армия.
От март 2022 г. обаче Габидулин живее във Франция, където излиза пълната версия на „Два пъти в една и съща река“. Засега книгата е издадена на френски и италиански език, скоро – и на полски и румънски. Бившият наемник планира да напише и продължение.
Той е бил личен помощник на бизнесмена Евгений Пригожин – наричан Готвачът на Путин, който ръководи „Вагнер“. Пред кореспондента на татаро-башкирската служба на Радио Свободна Европа Габидулин разказва как Пригожин убеждава руснаци да се присъединят към военната група, която работи за Кремъл.
Габидулин се е сражавал като наемник за „Вагнер“ в контролираната от проруски сепаратисти Луганска област в Украйна още през 2015 г., както и в Сирия и Либия.
Той е на 55 години, роден в Зарафшан, Узбекистан. Преди да напусне Русия, живее в Красногорск, близо до Москва. Професионален военен, завършил Рязанското висше военновъздушно командно училище към руското Министерство на отбраната. След като напуска професионалната армия, е осъден за убийство и излежава присъдата си. Разведен, има дъщеря.
Как започва всичко
„Всичко е много банално. Историите на всички наемници си приличат. Някога печелех добре, но излязох от армията, влязох в затвора и когато ме пуснаха, започна труден период в живота ми. Бях в депресия – нямах работа, нямах пари, нямах идея къде да отида. Тогава един бивш познат ми се обади и ми предложи да „изкарам малко пари“. Каза, че заплащането във „Вагнер“ е добро“, казва Габидулин.
Решава, че това е възможност да започне нов живот. Знае какво трябва да прави, бил е в армията все пак. Затова се съгласява, без да задава много въпроси.
Отстраниха ми единия бъбрек, далака, част от червата и ми направиха операция на стомаха.
„Бяхме събрани в Краснодар, на полигон, там са разположени бригадите на ГРУ (Главното разузнавателно управление на руската армия – б.р.). Бях обучен там, бях приет като редник, това беше през 2015 г. През 2016 г. бях ранен. Отстраниха ми единия бъбрек, далака, част от червата и ми направиха операция на стомаха. Вече не бях в състояние да участвам в бойни операции“, разказва още той.
Въпреки това, през 2017 г. Габидулин настоява да отиде в Сирия.
„Завзехме Палмира с щурм, аз предвождах един отряд. Но раните ми се отвориха и ме евакуираха. Не ми беше позволено да отида на война“, казва той.
Тогава е назначен за асистент на Евгений Пригожин. Работи в офис на улица „Островски“ в Санкт Петербург. Омръзва му обаче да седи там. По това време набират хора за батальона „Ловци на ИДИЛ“ – военна група, която е част от „Вагнер“, но се състои почти изцяло от сирийци. Това е идея на Пригожин.
„През цялата 2018 г. ръководих тази група. Тогава очите ми започнаха да се отварят за това, което се случваше около мен. Започнах да се чудя какво изобщо правим в Сирия. Не убиваме ли населението? Напуснах тази структура през 2019 г., след като службата за сигурност на „Вагнер“ претърси мен и моя партньор, явно търсеха телефон, което е строго правило – не може да се използва такъв“, разказва още Габидулин.
На въпроса дали лесно се напуска частната армия, отговаря:
„По принцип можете просто да отидете на почивка, да се обадите и да кажете: „Няма да се върна повече“. Понеже няма договори. Но в моя случай процедурата беше по-сложна“.
Не го пускат да си тръгне, защото „операцията още не е приключила“. Тогава той отива в Дамаск, срещна се с приятел и се връща пиян. Това е доказано нарушение на дисциплината и този път нямат друг изход, освен да го уволнят. Това е краят на четиригодишната му наемническа работа за „Вагнер“.
Казва, че още в Сирия е имало моменти, в които американците ги „размазват“ и много момчета от групата загиват. Тогава за първи път се пита: защо се случи това, защо операцията не беше обмислена, защо ни хвърлиха в огъня?
Няма инструктаж, просто им се дава цел, върху която трябва да поемат контрол. Ако го постигнат, получават пари.
Още през 2017 г. обаче има недостиг на боеприпаси, а врагът разполага с автоматични оръдия, минохвъргачки, танкове.
Под страх и натиск
„Сега „Вагнер“ е модел на руската държава. В страната има авторитарен режим – такъв има и там. „Вагнер“ използва наемници – „войници на късмета“, те не са свикнали да се подчиняват, там трябва да има демокрация. Само когато няма натиск, тогава могат да бъдат ефективни. Но с времето „Вагнер“ се превърнаха във военни роби. Когато отидох през 2015 г., имаше признаци на авторитаризъм, но не както по-късно“, казва още Габидулин.
В началото службата за сигурност не е заплаха за наемниците, но се разраства и започва да контролира всички.
„Дисциплината е нужна, но те трябваше да организират ефективната ни работа, а се превърнаха в репресивен апарат, който следи информацията за „Вагнер“ да не излезе наяве“, добавя той.
Казва, че наемниците са хора, които отиват на война от отчаяние, много малко са идеалисти. В повечето случаи това са хора, които отиват да печелят пари и се страхуват, че ще останат без прехрана. А службата за сигурност се възползва от това и оказва натиск върху психиката им. Вагнеровците живеят под постоянен натиск, твърди мъжът, който някога е бил един от тях.
Попитан дали знае за случаи на физическо насилие, той отговаря:
„Вагнер“ не се подчинява на никакви закони, така че там може да се случи всичко. Да, бият хората, понякога дори без вина. Може и да ги заключат в железен контейнер. През зимата, през лятото. „Вагнер“ работи по правилата на организираната престъпност, точно както Русия“.
Редовите членове на „Вагнер“ получава заплата от 180 000 рубли (малко над 6000 лева – б.р.), или по 6000 рубли на ден. Ако е на война обаче, стават по 8000 рубли на ден.
Освен в Москва и Санкт Петербург, никой друг в страната не получава толкова.
„През 2016 г. бях командир и получих 320 000. Това са много добри пари за Русия. Освен в Москва и Санкт Петербург, никой друг в страната не получава толкова. За наемниците, които нямат образование или квалификация, това е цяло състояние. Това са лесни пари. На друга работа може да не получат такива за цяла година“, казва Габидулин.
Има и бонуси. За освобождаването на Палмира в Сирия през 2016 г. получават по 700 000 над заплатите. Командирите вземат още повече. Той например – 2 милиона.
Ранените също получават допълнително. За по-леки травми – по 50 000, но когато той е тежко ранен, му плащат 3 милиона. При смърт на член на „Вагнер“ роднините получават 5 милиона рубли (малко над 170 хиляди лева по актуалния курс – б.р.). Погребенията също поема частната армия.
Габидулин казва, че не е чувал за случаи, в които да не е платено. Имало достатъчно много пари. А знаели ли са кой плаща?
„Вагнер се счита за частна военна компания, но в действителност тя изобщо не е частна, а държавна собственост. Това са пари, които хората са спечелили. Няма частни инвестиции, затова не им е жал за парите и плащат много. Може би са откраднали част от тях, но и не съжаляват за тези, които са дали“, отговаря бившият наемник.
Твърди, че е уверен в това, което казва, защото е бил част от командния състав и много документи са минали през него.
„Пригожин не е Абрамович, не притежава петролна компания. Доходите му не са достатъчни за издръжката на „Вагнер“. Това са единствено бюджетни средства“, казва Габидулин.
Той казва още, че ръководството полага всички усилия, за да не стане ясно, че парите идват от държавния бюджет. Във втората си книга той ще опише от какво се страхува ръководството, че не позволява дори телефони.
„Вагнеровците действат в много строга рамка, същата каквато службите за сигурност в Русия се опитват да наложат на населението – не можеш да мислиш, не можеш да имаш мнение. Всяка информация може да провокира мнение. Не е ли това начинът, по който работи правителствената пропаганда? Абсолютно същото. Властите казват само това, което искат да бъде чуто“, казва Габидулин.
Той изчислява, че когато влиза в частната армия, в Луганск и Сирия, са около 600 души. По-късно – в Нагорни Карабах, вече са около 2500. След това се появяват военните центрове на „Вагнер“ в ЦАР, Либия, Мали.
„Сега, заедно с наемниците в Украйна, вероятно вече са около 5000“, изчислява някогашният наемник.
„Цар Пригожин“
„Учат ни да вярваме, че парите са дадени от „цар Пригожин“, че той е весел, щедър, че се грижи за нас, че трябва да се молим за него. И, знаете ли, когато работех в офиса, имах чувството, че той познава всеки ранен. Помнеше кой в коя болница е, настаняваше всички в добри частни клиники. Аз също се оперирах в клиника „СОГАЗ“ в Санкт Петербург. Той не пести пари за лечение. Поставя паметници на жертвите“, разказва още Габидулин.
И в същото време описва офиса на Готвача на Путин като „царство на страха“, в което сякаш всички чакат да бъдат наказани за неща, които още не са направили.
„Пригожин е добър познавач на хората. Знае на кого да крещи и на кого да говори умерено. Говори нецензурно. Всички преди мен бяха уволнени от него. Мисля, че не е лесно да се намери човек, който да издържи на Пригожин“, казва Габидулин.
По негово време е имало членове на „Вагнер“, които са били в затвора, но повечето са били бивши военни.
Сега обаче, по време на войната в Украйна, вече има информации, че лично Пригожин вербува затворници да се бият на фронта. Бившият наемник казва, че е виждал клипа от затворническата колония, на който мъж, приличащ на Пригожин, говори на затворниците.
„Мислех, че телефонът ми ще се взриви – толкова пъти ми изпратиха този видеоклип. Отначало не вярвах, че това е Пригожин, отнасях се с ирония. Не мога да кажа със сигурност, че е той. Ако да, изглежда зле – подпухнал, сякаш е пил две седмици. А той не пие“, добавя Габидулин.
Днес той казва, че когато през 2015 г. е на мисия в Луганск с „Вагнер“ е бил жертва на пропагандата. Тогава вярва, че Америка и Европа искат да завладеят руснаците.
„После се огледах и видях, че не е така“.
И сега, когато започва войната, разбира, че всичко, което казват в родината му, не е вярно.
„Не трябваше да бомбардираме Украйна. Знаех, че подготовката е в ход, но не мислех, че ще има пълномащабно нахлуване. Армията стои на границата от 2021 г. насам, но си мислех, че ще я заобиколи. Това е напълно безсмислено“, смята той.
Габидулин няма да кандидатства за политическо убежище във Франция, иска да се върне в Русия. Поне се надява, че ще има такава възможност. Иска да отиде при майка си в Стерлитамак. Но осъзнава, че ако сега го направи, може да му се случи всичко. А иска да довърши проекта си – хората да прочетат за всичко това и да осъзнаят, че не трябва да има армия като „Вагнер“.
„Ситуацията се променя много бързо. „Вагнер“ разбраха, че вече не може да крият информация за себе си, така че сега поемат инициативата в свои ръце. Затова държавни медии и блогъри пишат „за героизма на вагнеровците“.
