Тази седмица всички погледи бяха насочени към ЮНЕСКО – базираната във Франция организация, която присъжда титлата „обект на световното наследство“ на някои от най-красивите, исторически и други важни места в света.
Обявяването на нови попълнения в списъка на ЮНЕСКО е причина за известно вълнение, поне в света на пътуванията. Но сезон 2021 беше значително по-драматичен.
Първо се разрази спорът между Австралия и ЮНЕСКО заради дискусията дали да се добави Големия бариерен риф към официалния списък с „обектите в опасност“. Това се превърна в пълна сапунена опера, в която се включиха посланици, хвърлящи си обвинения в пресата.
В крайна сметка Големият бариерен риф избяга от определението „в опасност“, докато статутът на град Ливърпул бе отменен напълно, което според ЮНЕСКО се дължи „на необратимата загуба на атрибути, предаващи изключителната универсална стойност на имота“.
При целия шум около това кой ще влезе в списъка и кой няма, има един въпрос, на който не е отговорено: Наистина ли статута от ЮНЕСКО има значение за пътуващите?
Как се определя световното наследството?
С 1153 обекта на световното наследство в списъка, пътуващите не трябва да очакват универсален подход.
„Наследството“ може да бъде определено по много начини и ЮНЕСКО разделя обектите на три категории: културно значение, значение за околната среда или комбинация от двете. Сред хилядите имена в списъка са някои от най-обичаните места на планетата: Мачу Пикчу, каналите на Венеция, Големия каньон, Ангкор Ват.
Процесът на номиниране е трудоемък, отнема много време и е скъп. Много развиващи се страни имат места, които могат и трябва да бъдат признати за световно наследство, но не могат да си позволят времето и парите, необходими за съставянето на кампания.
„Минималната продължителност между номинацията и приемането е две години, но обикновено отнема много повече време“, обяснява представител на ЮНЕСКО пред CNN. „Страните първо трябва да впишат място, което възнамеряват да номинират, в предварителния списък, който се представя на ЮНЕСКО. След това те трябва да попълнят файл за номинации, който трябва да съдържа информация за характеристиките на мястото и механизмите за управление и защита, въведени за него.“
А това, че е подадена номинация, не означава, че процесът е приключил. Много дестинации не се вписват при първия опит. ЮНЕСКО може да изпрати бележки или предложения за това как да се подобри номинацията. Някои от години се губят в досието „за разглеждане“.
Не всеки счита тези наименования или мащабните инвестиции в туристическата инфраструктура за приоритет. Някои правителства не виждат стойност в опитите да номинират своите места, докато други искат да са в списъците на ЮНЕСКО по начина, по който биха гонили олимпийски златни медали.
Въпреки че ЮНЕСКО се смята за аполитична организация, седалището й е в Париж, което означава, че някои критици обвиняват организацията, че е твърде ориентирана към Европа.
Заедно Европа и Северна Америка имат 545 вписани локации, което представлява повече от половината от общия списък. Италия има 58 сама по себе си, докато целият континент Африка има само 98.
За всеки вече емблематичен Стоунхендж има по-малко известна Джоя де Серен в Ел Салвадор. Първият и единствен обект на Фиджи на ЮНЕСКО, пристанищният град Левука, дойде чак през 2013 г.
Стойността на безплатния PR
Нарича се „ефектът на ЮНЕСКО“. Мария Гравари-Барбас е координатор на програмата на ЮНЕСКО „Туризъм, култура, развитие“ в Сорбоната в Париж и знае по-добре от почти всеки как силата на марката на ЮНЕСКО може да прати една по-малко известна дестинация на различно ниво .
С обявлението на ЮНЕСКО идва безплатна глобална реклама. С безплатната глобална реклама идват хиляди хора, които биха могли да чуят за място за първи път и да положат усилия да го потърсят или да го добавят към следващия си маршрут. И с тези туристи идват пари.
„Да, очевидно има разлика“, казва тя. „ЮНЕСКО е много добре известно сред туристите.“ Наличието на международно одобрение за „търговска марка“ може да бъде решаващият фактор защо пътникът избира едно потенциално място за почивка пред друго. „Хората търсят списъка.“
Един от тези хора, които търсят в списъка, е Майкъл Търтъл, австралийски туристически блогър, посетил 322 обекта на ЮНЕСКО за световно наследство. „Ако събирахте музей или галерия, които да се опитват да разкажат историята на света и можете да отидете и да съберете всички тези места, които разказват тази историята, обектите на световното наследство са именно такива“, казва той.
Търтъл, чиято книга „Великите световни чудеса: 100 забележителни обекта на световното наследство“ излиза през август, признава, че е малко „компулсивен кръстосан списък“, но все пак разчита на ЮНЕСКО да го насочи към най -важните места в дадена страна или град.
„Това, което се случва, е, че в крайна сметка ще отидете на няколко места, за които вероятно никога не сте чували. Но като отидете там, откривате цялата тази част от една страна, нейното наследство, нейната култура, за която иначе не бихте знаели.“
Гравари-Барбас посочва, че с обявяването от ЮНЕСКО идва и по-задълбочена инвестиция в туристическата инфраструктура – всички тези нови посетители ще се нуждаят от легла, в които да спят, ресторанти за хранене и сувенири за закупуване. Като се има предвид колко работа е вложена в оферта за номинация, нищо от това не се случва случайно.
В най-добрия случай, включването в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство може да донесе така необходимите пари, подкрепа и световно признание на една заслужена дестинация. В най -лошия случай това може да е първата стъпка към свръх туризма.
Древна скала и модерен град
Търговският град Ливърпул беше добавен в списъка на ЮНЕСКО през 2004 г. и премахнат тази година. ЮНЕСКО цитира предстоящи проекти за развитие като нов стадион за футболния отбор на Евертън в решението си, като казва, че такива проекти ще унищожат това, което прави града специален.
За кмета на града това беше невъзможно решение.
„Гордеем се с нашата история и не се отклоняваме от нея“, пише кметът Стив Ротеръм в публикация на уебсайта на iNews във Великобритания. „Той е изложен изцяло в някои от нашите музеи от световна класа и туристически атракции. Това не означава, че трябва да седнем и да позволим на самия град да се превърне в музей.“
Ротеръм нарече ЮНЕСКО „ретроградно“ и спомена други обекти на световното наследство, които също биха могли да се считат за виновни за същото „престъпление“ на модернизацията около древна забележителност-ресторантите за бързо хранене от другата страна на пирамидите в Гиза са често цитирани пример.
„Места като Ливърпул не трябва да бъдат изправени пред избор между запазване на статута на наследство или регенериране на общности, които са изоставени – и възстановяване на работните места и възможностите, които идват с това“, добавя той.
ЮНЕСКО твърди, че всеки обект, премахнат от списъка на наследството, може да се кандидатства отново и че отмяната не е постоянна. И все пак – никой никога не е успял да се върне в списъка, след като е бил премахнат.
